Толанд неохотно кимна.
— Да.
— Мамка му! — възкликна пилотът. — Извинете ме. Обаче съм виждал кораба ви във вашето предаване. Двукорпусен е, нали? Странен звяр! Никога не съм бил на такъв. Никога не съм си представял, че вашият ще е първият!
Рейчъл престана да го слуша, обзета от все по-силен страх, че отива в морето.
Толанд се обърна към нея.
— Добре ли си? Можеше да останеш на брега, казах ти.
„Трябваше да остана на брега“ — помисли си тя. Знаеше обаче, че гордостта никога не би й позволила да го направи.
— Нищо ми няма.
Той се усмихна.
— Ще те държа под око.
— Благодаря. — Рейчъл с изненада установи, че топлотата в гласа му и действа успокоително.
— Виждала си „Гоя“ по телевизията, нали?
Тя кимна.
— Да… Интересен кораб.
Океанологът се засмя.
— Да. Навремето е бил изключително прогресивен прототип, но този дизайн така и не успя да се наложи.
— Защо ли? — пошегува се Рейчъл и си представи странния профил на кораба.
— Сега Ен Би Си настояват да използвам по-нов модел. Нещо… не знам, по-лъскаво, по-секси. След един-два сезона ще ме принудят да се разделя с него — меланхолично каза Толанд.
— Не ти ли се иска да имаш чисто нов кораб?
— Не знам… с „Гоя“ са свързани много спомени.
Рейчъл меко се усмихна.
— Е, както казваше майка ми, рано или късно всички трябва да се разделим с миналото си.
Той срещна погледа й.
— Да, знам.
98
— Мамка му — изруга таксиметровият шофьор и се обърна през рамо към Гейбриъл. — Пред нас май има катастрофа. Няма да можем да продължим.
Тя погледна през прозореца и видя въртящите се светлини на линейки и полицейски коли, които разкъсваха нощния мрак. На пътя пред тях стояха неколцина полицаи и спираха трафика.
— Трябва да е адски тежка катастрофа. — Шофьорът посочи пламъците край паметника на Рузвелт.
Гейбриъл се намръщи. „Тъкмо сега ли?“ Трябваше да съобщи на сенатор Секстън новата информация за ПОСП и канадския геолог. Зачуди се дали лъжите на НАСА за начина на откриване на метеорита ще станат основание за достатъчно бурен скандал, който да вдъхне нов живот на предизборната кампания на Секстън. „Може би не за всички политици“ — помисли си тя, ала това бе Седжуик Секстън, човек, изградил цялата си кампания върху провалите на другите.
Тя не винаги се гордееше със способността на сенатора да се възползва от политическите несполуки на опонентите си, ала тактиката действаше. Секстън до съвършенство владееше изкуството на инсинуациите и навярно щеше да раздуе тази лъжа на НАСА до такава степен, че да постави под въпрос морала на цялото Управление — и по асоциация на президента.
Пламъците при паметника на Рузвелт сякаш се издигаха още по-високо. Бяха се подпалили дърветата в комплекса и в момента ги гасяха. Таксиметровият шофьор пусна радиото и започна да превключва каналите.
Гейбриъл въздъхна, затвори очи и усети, че я обхваща пълна изнемога. Когато беше пристигнала във Вашингтон, бе мечтала завинаги да работи в областта на политиката, може би някой ден в Белия дом. В момента обаче й се струваше, че й е писнало от политика за цял живот — дуелът с Марджъри Тенч, голите снимки, лъжите на НАСА…
Един водещ по радиото обясняваше нещо за бомба в автомобил и вероятен тероризъм. „Трябва да се махна от този град“ — за пръв път, откакто бе в столицата, си помисли Гейбриъл.
99
Диспечерът рядко се чувстваше уморен, но този ден беше наистина тежък. Нищо не се бе случило според очакванията — трагичното откриване на шахтата под метеорита, трудностите около запазването на тази информация в тайна, а сега и увеличаващият се брой на жертвите.
„Никой не трябваше да умре… освен канадеца“.
Каква ирония, че технически най-трудната част от плана се беше оказала най-лесно осъществима. Преди няколко месеца поставянето на метеорита в леда бе минало безпроблемно. После беше останало само да чакат изстрелването на Полярния орбитален скенер на плътността (ПОСП). Сателитът трябваше да сканира огромни части от полярния кръг и рано или късно бордовият софтуер за регистриране на аномалии щеше да засече метеорита и да осигури на НАСА изключителна находка. Обаче проклетият софтуер не беше сработил.
Когато научи, че софтуерът е дефектирал и няма начин да се поправи до изборите, целият план бе изложен на опасност. Без ПОСП щеше да остане неоткрит. Диспечерът трябваше да измисли начин тайно да предупреди някого в НАСА за съществуването му. Решението включваше радиосъобщение от канадски геолог в близост до метеорита. Поради очевидни причини, геологът трябваше незабавно да бъде убит и смъртта му да изглежда случайна. Хвърлянето на невинния канадец от хеликоптер беше началото. Сега всичко тотално се объркваше. Уейли Мин. Нора Мангър. Мъртви. Дръзкото убийство, извършено преди малко при паметника на Рузвелт.