Във водата зад кораба се появи широка светлинна дъга като в басейн. Рейчъл и Корки едновременно ахнаха. Водата бе пълна с десетки призрачни сенки. Точно под осветената повърхност срещу течението плуваха пълчища дълги тъмни риби и сякаш в някакъв праисторически ритъм подмятаха насам-натам специфичните си черепи с форма на чук.
— Господи… Майк! — заекна Корки. — Много се радвам, че ни ги показа.
Рейчъл се беше вцепенила. Искаше й се да се отдръпне, ала не можеше да помръдне. Гледката я хипнотизираше.
— Невероятни са, нали? — попита Толанд и отново постави ръка на рамото й. — Плуват в топлите води седмици наред. Имат най-съвършеното обоняние в морето — могат да надушат кръв от километър и половина.
Корки, изглежда, се съмняваше.
— Не ми ли вярваш? — Толанд бръкна в някаква алуминиева кутия и извади една умряла риба. — Идеално. — Извади нож от хладилния шкаф и разряза отпуснатата риба на няколко места. От тялото й закапа кръв.
— За Бога, Майк — възкликна Корки. — Това е отвратително.
Океанологът хвърли кървавата риба през борда и тя падна на десетина метра от кораба. В момента, в който докосна повърхността, шест-седем акули се стрелнаха към нея и раззинаха челюсти. След миг от рибата нямаше и следа. Ужасена, Рейчъл се обърна и погледна Толанд, който вече държеше втора риба. От същия вид. Със същата големина.
— Този път без кръв — заяви той. И без да я разреже, я хвърли във водата. Тя падна, но не се случи нищо. Акулите като че ли не я забелязаха. Течението я отнесе, без да е предизвикала никакъв интерес.
— Те нападат само по обоняние — каза Толанд и отново ги поведе. — Всъщност човек може да плува във водата в пълна безопасност — стига да няма открити рани, разбира се.
Корки посочи шевовете на бузата си.
Толанд се намръщи.
— Ясно. Ти няма да плуваш.
102
Таксито на Гейбриъл Аш беше спряло.
Гейбриъл зяпаше линейките и пожарните коли и й се струваше, че над града се е спуснала някаква свръхестествена мъгла. По радиото съобщаваха, че във взривилата се кола може да е имало високопоставен държавен служител. Тя извади мобилния си телефон и набра номера на сенатора. Секстън несъмнено беше започнал да се чуди защо се бави. Даваше заето.
Гейбриъл погледна цъкащия брояч на таксито и се намръщи. Някои от спрелите коли обръщаха на тротоара и търсеха други пътища.
— Ще чакате ли? — попита шофьорът. — Вие плащате.
Пристигаха още пожарни.
— Не, обръщайте.
Той изсумтя и започна да маневрира. Докато се качваха на тротоара, Гейбриъл отново опита да се свърже със сенатора. Пак заето.
Гейбриъл беше възнамерявала да отиде направо в апартамента на Секстън, но след като службата й и без това бе наблизо…
— Спрете — каза тя на шофьора. — Ето тук. Благодаря.
Таксито спря. Младата жена плати посочената от брояча сума и прибави десет долара.
— Ще ме изчакате ли десет минути?
Шофьорът си погледна часовника.
— Нито минута повече.
Гейбриъл припряно слезе. „Ще се върна след пет“.
В този час пустите мраморни коридори на сенатската офис сграда имаха почти гробовен вид. Строгите статуи на третия етаж сякаш я следяха с каменните си очи като безмълвни стражи.
Тя стигна до петстайния офис на сенатор Секстън и отключи с електронната си карта. Във фоайето цареше сумрак. Гейбриъл отиде в своята стая, включи флуоресцентната лампа и тръгна направо към кантонерките.
Имаше цяла папка за бюджета на Системата за наблюдение на Земята, включително много информация за ПОСП. Секстън непременно щеше да има нужда от всички данни за проекта още щом му разкажеше за Харпър. „НАСА е излъгала за ПОСП!“ Докато ровеше в папките, мобилният й телефон иззвъня.
— Господин сенатор?
— Не, Гебс, Йоланда е. — Гласът на приятелката й бе необичайно напрегнат. — Още ли си в НАСА?
— Не, в службата съм.
— Откри ли нещо в НАСА?
„Нямаш си и представа!“ Гейбриъл знаеше, че не може да разкрие на Йоланда нищо, докато не разговаря със Секстън. Сенаторът щеше да има конкретни идеи как да манипулира тази информация.
— Ще ти разкажа всичко, след като се срещна със Секстън.
Йоланда не отговори веднага.
— Гебс, сещаш ли се за това, дето разправяше за финансирането на предизборната кампания на Секстън и ФКГ?
— Казах ти, че съм сбъркала и…
— Току-що научих, че двама наши репортери, които отразяват авиокосмическата промишленост, работят по подобен случай.
Гейбриъл се изненада.
— Какво по-точно?
— Не знам. Но те са професионалисти и изглеждат напълно убедени, че фондацията „Космически граници“ подкрепя финансово Секстън. Просто реших, че трябва да ти се обадя. Знам, че ти казах, че идеята е безумна. Марджъри Тенч ми се струваше съмнителен източник, обаче тия наши момчета… не знам, може да поговориш с тях преди да се срещнеш със сенатора.