— Щом са толкова убедени, защо не са публикували нищо? — Гейбриъл усети, че неволно е започнала да защитава Секстън.
— Нямат солидни доказателства. Сенаторът явно го бива да си прикрива следите.
„Като повечето политици“.
— Тук няма нищо нередно, Йоланда. Той призна, че получава дарения от ФКГ, но те са в законните граници.
— Знам какво ти е казал той, Гебс, и не твърдя, че истината ми е известна. Просто се почувствах длъжна да ти се обадя, защото те убедих да не вярваш на Марджъри Тенч, а сега се натъкнах на други хора, освен нея, според които сенаторът взима подкупи. Това е всичко.
— Кои са тези репортери? — Гейбриъл бе обзета от неочакван гняв.
— Без имена. Мога да ти уредя среща. Те са интелигентни. Познават закона за финансиране на предизборни кампании… — Йоланда се поколеба. — Знаеш ли, те всъщност смятат, че Секстън има нужда от пари — по-точно че е разорен.
В тишината на офиса си Гейбриъл чу да отекват дрезгавите обвинения на Тенч: „След смъртта на Катрин той прахоса голямата част от наследството й за неизгодни инвестиции, лични удоволствия и осигуряване на сигурна според него победа в първичните избори. От половин година вашият кандидат е разорен“.
— Нашите хора с удоволствие ще разговарят с теб — каза Йоланда.
„Убедена съм“ — помисли си Гейбриъл.
— Ще ти се обадя.
— Май си ядосана.
— Не на теб, Йоланда. Не на теб. Благодаря ти. — И затвори.
Бодигардът на Секстън, който дремеше на стола в коридора пред апартамента му, се стресна от звъна на мобилния си телефон. Подскочи, разтърка очи и извади телефона от джоба на блейзъра си.
— Да?
— Оуен, Гейбриъл се обажда.
Той я позна по гласа.
— А, здрасти.
— Трябва да говоря със сенатора. Би ли почукал на вратата му? Телефонът му дава заето.
— Малко е късно.
— Той е буден. Сигурна съм. — Гласът и звучеше тревожно. — Спешно е.
— Пак ли?
— По същия въпрос. Просто му занеси телефона, Оуен. Трябва да го попитам нещо.
Оуен въздъхна и се изправи.
— Добре де, добре. Ще почукам. — Той се протегна и тръгна към вратата. — Обаче го правя само защото той не ми се скара, че одеве ви пуснах да влезете. — Бодигардът неохотно вдигна ръка да почука.
— Какво? — ахна Гейбриъл.
Ръката му замръзна във въздуха.
— Не ми се скара, че одеве ви пуснах да влезете. Вие бяхте права. Изобщо не ми се ядоса.
— Разговарял си за това със сенатора, така ли? — изненадано попита тя.
— Да. Защо?
— Нищо. Просто си мислех, че не…
— Всъщност беше малко странно. На сенатора му трябваха една-две секунди изобщо да си спомни, че сте влизали. Май бая се беше наквасил.
— Кога разговаряхте, Оуен?
— Малко след като си тръгнахте. Защо, случило ли се е нещо?
Мълчание.
— Не… не. Нищо. Виж, може би е по-добре да не безпокоим сенатора точно сега. Ще продължавам да се опитвам да го набера и ако не успея, пак ще ти се обадя да му почукаш.
— Както кажете, госпожице Аш.
— Благодаря, Оуен. Извинявай, че те обезпокоих.
— Няма защо. — Той затвори, пльосна се на стола и заспа.
Няколко секунди Гейбриъл остана неподвижна. „Секстън знае, че съм влизала в апартамента му… и не ми спомена нищо?“
Всичко ставаше все по-странно. Тя си спомни обаждането на сенатора, докато още бе в студиото на Ей Би Си. Беше я смаял с признанието си, че се е срещал с представители на космическите компании и е взимал пари от тях. Откровеността му я бе върнала при него. Дори я беше засрамила. Сега това признание изобщо не й се струваше толкова благородно.
„Чисти пари — бе казал Секстън. — Абсолютно законни“.
Изведнъж всички неясни опасения, свързани със Секстън, едновременно изплуваха на повърхността.
Навън таксито надуваше клаксон.
103
Мостикът на „Гоя“ представляваше плексигласов куб, издигнат на два етажа над главната палуба. Оттам се разкриваше гледка във всички посоки. Рейчъл само веднъж отправи очи към мрачното море и после насочи вниманието си към непосредствения проблем.
След като прати Толанд и Корки да намерят Завия, тя се приготви да се свърже с Пикъринг. Бе му обещала да му се обади щом пристигнат и нямаше търпение да узнае какво е научил от срещата си с Марджъри Тенч.
Дигиталната комуникационна система на „Гоя“ беше ШИНКОМ 2100. Рейчъл я познаваше достатъчно добре. Знаеше, че ако говори кратко, не могат да я подслушват.