— ПОСП така или иначе щеше да заработи нормално, но не достатъчно скоро за изборите. Резултатите от първичните избори бяха лоши и Секстън нападаше НАСА, затова…
— Ти си луд! Ти си ме излъгал, Лари!
— Възможността ни се предостави сама, господин президент. Реших да се възползвам от нея. Засякохме радиосъобщението на канадеца, открил метеорита. Той загина по време на буря. Никой друг не знаеше за съществуването на метеорита. ПОСП орбитираше в района. НАСА имаше нужда от успех. Разполагахме с координатите.
— Защо ми го съобщаваш сега?
— Реших, че трябва да научите.
— Знаеш ли какво ще направи с тази информация Секстън, ако се добере до нея?
Екстром предпочиташе да не се замисля за това.
— Ще каже на света, че НАСА и Белият дом са излъгали американския народ! И знаеш ли, ще е прав!
— Вие не сте излъгали, господин президент. Аз излъгах. И ще подам оставка, ако…
— Ти не разбираш, Лари. Аз се опитвам да управлявам страната с честност и почтеност! По дяволите! Тази вечер всичко беше чисто. Достойно. А сега научавам, че съм излъгал света?
— Това е съвсем малка лъжа, господин президент.
— Няма такова нещо, Лари — кипна Херни.
На Екстром му се струваше, че стаичката се свива около него. Имаше да казва на президента още много неща, ала разбираше, че трябва да почака до сутринта.
— Съжалявам, че ви събудих. Просто реших, че трябва да научите.
В другия край на града Седжуик Секстън отпи глътка коняк и все по-раздразнено закрачи из апартамента си.
„Къде се губи Гейбриъл, по дяволите?“
112
Гейбриъл Аш седеше на бюрото на сенатор Секстън и унило се мръщеше на компютъра му.
НЕВАЛИДНА ПАРОЛА — ДОСТЪП ЗАБРАНЕН
Бе опитала още няколко пароли, които й се бяха сторили вероятни, но нито една от тях не се беше оказала вярна. След като прерови кабинета за отключени чекмеджета и случайно забравени улики, тя се предаде. И тъкмо се канеше да си тръгне, когато забеляза в настолния календар на Секстън нещо странно. Някой беше оградил датата на изборите с червен, бял и син фосфоресцентен флумастер. Определено не бе сенаторът. Гейбриъл придърпа календара. Върху датата със замах беше написано възклицанието ПНСАЩ!
Жизнерадостната секретарка на сенатора очевидно го зареждаше с позитивна енергия за деня на изборите. Секретната служба използваше съкращението ПНСАЩ за „президент на Съединените американски щати“. Ако всичко минеше добре, в деня на изборите Секстън щеше да стане новият ПНСАЩ. Гейбриъл върна календара на мястото му и се изправи. После се вцепени и отново погледна компютърния екран.
ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА:
Тя пак се обърна към календара.
ПНСАЩ.
Внезапно я обзе надежда. Нещо в съкращението я караше да си мисли, че е идеално за парола на сенатора. „Елементарна, позитивна, лесно запомняща се“. Бързо написа буквите.
ПНСАЩ
После затаи дъх и натисна ентър. Компютърът изпиука.
НЕВАЛИДНА ПАРОЛА — ДОСТЪП ЗАБРАНЕН
Гейбриъл провеси нос и пак се предаде. Тръгна към вратата на тоалетната, за да се върне по същия път, по който бе влязла. Беше по средата на стаята, когато мобилният й телефон иззвъня. И без това бе на ръба и звукът я стресна. Все пак тя извади телефона и вдигна поглед към скъпия стенен часовник на Секстън. Почти четири сутринта. В този час можеше да я търси единствено сенаторът. Явно се чудеше къде е. „Да вдигна ли, или да го оставя да звъни?“ Ако отговореше, трябваше да излъже. Но иначе Секстън щеше да заподозре нещо.
Тя отговори.
— Ало? — Гейбриъл? — нетърпеливо попита Секстън. — Защо се бавиш?
— Заради паметника на Рузвелт. Таксито попадна в задръстване и сега сме…
— Май не си в такси.
— Да — призна тя. Кръвта рязко нахлу в главата й. — Не съм. Реших да се отбия през службата и да взема някои документи за НАСА, които може да имат отношение към ПОСП. Нещо не мога да ги намеря.
— Побързай. Искам да насроча пресконференция за сутринта, а трябва да обсъдим подробностите.
— Скоро ще пристигна.
Секстън не отговори веднага.
— В твоя офис ли си? — Гласът му звучеше смутено.
— Да. След десет минути тръгвам.
Нова пауза.
— Добре. До скоро.
Гейбриъл затвори, прекалено потънала в мисли, за да обърне внимание на високото, отчетливо тиктакане на стенния часовник само на няколко метра от нея.
113
Майкъл Толанд разбра, че Рейчъл е ранена едва когато видя кръвта по ръката й, докато я притегляше зад подводницата. Вцепененото й изражение му подсказа, че тя не изпитва болка. Океанологът й помогна да се изправи и се обърна да потърси Корки. Приятелят му пълзеше към тях с ужасѐн поглед.