Като внимаваше за капан, Делта Две вдигна автомата си и се приближи. Делта Три се гърчеше, опитваше се да каже нещо. По ирония на съдбата начинът, по който беше завързан — с крака, силно извити назад, — навярно му спасяваше живота. Кървенето бе намаляло.
Докато се приближаваше към подводницата, Делта Две оцени рядката възможност да вижда какво става зад гърба му. Цялата палуба се отразяваше в заобления купол на кабината. Той стигна до мятащия се Делта Три. И със закъснение видя предупреждението в очите му.
Сребърният блясък се появи изневиделица.
Една от манипулаторните щипки на тритона внезапно се стрелна напред и със смазваща сила стисна лявото му бедро. Делта Две се опита да се отскубне, но щипката продължаваше да го стиска. Войникът изкрещя от болка и усети, че костта му поддава. Вдигна поглед към кабината на подводницата, вторачи се и го видя. Майкъл Толанд седеше пред пулта на тритона.
„Тъпо!“ Делта Две кипна, пропъди болката и вдигна приклада на автомата към рамото си. Прицели се отляво в гърдите на Толанд, който бе само на метър и половина от него — зад плексигласовия купол, натисна спусъка и от дулото изригнаха куршуми. Подивял от ярост, че са го надхитрили, командосът задържа спусъка, докато последните му гилзи не изтрополиха на палубата и автоматът не защрака глухо. Задъхан, той го отпусна и гневно се втренчи пропукания купол.
— Мъртъв си! — изсъска войникът и се напрегна да освободи крака си от щипката. Металът разкъса кожата му и отвори голяма рана. — Мамка му! — Той посегна към комуникатора на колана си. Ала когато го вдигна към устните си, пред лицето му се появи втората ръка на подводницата, протегна се напред и стисна дясната му китка. Комуникационното устройство падна на палубата.
И тогава Делта Две видя призрака в прозореца пред себе си. Бледо видение, наведено настрани, което го наблюдаваше през една непокътната част от купола. Смаян, командосът разбра, че куршумите изобщо не са проникнали през дебелия плексиглас. Куполът бе само издраскан.
След миг горният люк на подводницата се отвори и Майкъл Толанд излезе навън. Беше разтреперан, но невредим. Слезе по алуминиевия трап, стъпи на палубата и погледна съсипания купол на тритона си.
— Седемстотин килограма на квадратен сантиметър — каза океанологът. — Май ти трябва по-голяма пушка.
Рейчъл знаеше, че времето изтича. От хидролабораторията беше чула изстрелите на палубата и се молеше всичко да се е случило точно така, както го е планирал Толанд. Вече не я интересуваше кой се крие зад измамата с метеорита — директорът на НАСА, Марджъри Тенч или самият президент. Това нямаше значение.
„Няма да им се размине. Който и да е виновен, истината ще излезе наяве“.
Раната на ръката й бе престанала да кърви и адреналинът, който течеше във вените й, приглушаваше болката и изостряше съсредоточеността й. Тя намери химикалка и лист и надраска два реда. Думите бяха директни и тромави, но красноречието беше разкош, за който в момента нямаше време. Прибави бележката към наръча уличаващи документи в ръката си — радарната разпечатка, изображенията и статиите за океанските хондрули, разпечатката от електронното микросканиране. Метеоритът бе фалшификат и това бяха доказателствата.
Напъха всички листове във факсмашината на лабораторията. Знаеше само два факс номера наизуст, но вече беше решила на кого да прати тези документи и бележката си. Затаи дъх и внимателно написа цифрите. Накрая натисна бутона за пращане, като се молеше изборът и да е разумен. Факсът изпиука.
ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ
Очакваше го. Комуникациите на „Гоя“ все още бяха заглушени. Рейчъл зачака, вперила поглед в машината. Надяваше се, че работи като домашния и факс. „Хайде!“ След пет секунди апаратът повторно изпиука.
НОВО НАБИРАНЕ…
„Да!“ Машината включи безкрайния си цикъл.
ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ
НОВО НАБИРАНЕ… ГРЕШКА: НЯМА СИГНАЛ
НОВО НАБИРАНЕ…
Тя остави факса да търси сигнал и изтича навън в момента, в който над кораба се разнесе грохотът на хеликоптерните ротори.
119
На двеста и петдесет километра от „Гоя“ Гейбриъл Аш с нямо изумление се взираше в компютърния екран на сенатор Секстън. Подозренията й бяха верни. Но не си бе представяла мащабите.
Пред нея бяха десетки дигитално сканирани банкови чекове в множество сметки на Каймановите острови. Най-малката сума беше за петнадесет хиляди долара. Няколко надхвърляха половин милион.
„Всички дарения са под границата от две хиляди долара“ — бе казал Секстън.