Наложи си да забрави за това и да се съсредоточи върху непосредствения въпрос — НАСА. В момента имаше нужда от Гейбриъл. Сега не бе моментът да я отблъсква. Трябваше да разбере какво е открила. „Остави инстинкта си. Сбъркал си“.
Избърса лицето си, отметна глава и дълбоко си пое дъх. „Отпусни се — каза си той. — Съсредоточи се“. Затвори очи и отново вдиша дълбоко. Почувства се по-добре. Когато се върна в кабинета, с облекчение видя, че Гейбриъл е отстъпила и е влязла. „Добре — помисли си сенаторът. — Сега можем да пристъпим към работа“. Тя стоеше до факс машината и прелистваше получените страници. Секстън обаче се смути, когато видя изражението й. На лицето й се бе изписал страх.
— Какво има? — Той се приближи. Гейбриъл се олюля, сякаш щеше да припадне. — Какво се е случило?
— Метеоритът… — задавено промълви младата жена и с трепереща ръка му протегна листовете. — И дъщеря ви… в опасност е!
Озадачен, Секстън взе факса. Най-горната страница беше ръкописна бележка. Веднага позна почерка. Думите бяха тромави и смайващи с простотата си. Метеоритът е фалшив. Пращам доказателствата. НАСА/Белият дом се опитват да ме убият. Помощ! Сенаторът рядко изпадаше в състояние на пълно объркване, но докато препрочиташе думите на Рейчъл, нямаше представа как да ги разбира. „Метеоритът е фалшив? И НАСА и Белият дом се опитват да я убият?“
Взе по-озадачен, Секстън запрелиства страниците. Първата представляваше компютъризиран образ със заглавие „Дълбочинен радар (ДР)“. Изображението, изглежда, бе някакво сканиране на леда. Той видя метеоритната яма, за която бяха говорили по телевизията. Вниманието му привлече нещо, което приличаше на блед силует на тяло, плуващо в кладенеца. После забеляза нещо още по-смайващо — ясно очертание на втора шахта точно под мястото, на което се бе намирал, като че ли скалата е била вкарана под леда отдолу. „Какво е това, за Бога?“ Погледна втората страница и видя снимка на жив океански вид, наречен Bathynomus gyganteus. Зяпна изумено. „Това е животното от метеоритните фосили!“
Продължи да прелиства, вече по-бързо, и откри графика на йонизираното водородно съдържание в кората на метеорита. Отдолу на ръка бе написано: „Изгаряне с водородна киша? Двигател с цикъл на разширяване?“
Не вярваше на очите си. Стаята се завъртя около него. Секстън погледна последната страница — снимка на скала, съдържаща метални мехурчета, които приличаха точно на онези в метеорита. Според придружаващия текст тази скала била резултат от океански вулканизъм. „Скала от океана? — зачуди се сенаторът. — Но нали хондрулите се образували единствено в космоса?“
Той остави листовете на бюрото си и се строполи на стола. Трябваха му само петнадесет секунди, за да сглоби всичко, което беше видял. Значението на изображенията бе кристално ясно. Всеки идиот можеше да разбере какво доказват тези снимки.
„Метеоритът на НАСА е фалшив!“
В кариерата на Секстън нямаше друг такъв ден, изпълнен с крайни възходи и падения. Истински полет на надежди и отчаяние. Удивлението му от това как е възможно да е извършена толкова невероятна измама се изпари, когато осъзна какво означава измамата за неговото политическо бъдеще.
„Когато разглася тази информация, Белият дом ще е мой!“ Във възторга си сенатор Седжуик Секстън за миг забрави съобщението на дъщеря си, че е в беда.
— Рейчъл е в опасност — напомни му Гейбриъл. — В бележката й пише, че НАСА и Белият дом се опитват…
Факс машината внезапно отново иззвъня. Гейбриъл се обърна и се вторачи в нея. Секстън също я зяпна. Не можеше да си представи какво му праща сега Рейчъл. Още доказателства ли? Можеше ли да има повече? „Това е предостатъчно!“
От факса обаче не излязоха нови страници. Машината превключи на телефонния секретар.
— Тук е кабинетът на сенатор Седжуик Секстън. Ако искате да пратите факс, можете да го направите по всяко време. В противен случай след сигнала оставете съобщение.
Преди Секстън да успее да вдигне, машината изпиука.
— Сенатор Секстън? — чу се суров мъжки глас. — Аз съм Уилям Пикъринг, директорът на Националната разузнавателна служба. Сигурно в този час не сте в офиса си, но трябва веднага да разговарям с вас. — Той замълча за миг, сякаш очакваше някой да вдигне. Гейбриъл посегна към слушалката. Сенаторът стисна ръката й и рязко я дръпна назад. Тя се смая.
— Но това е директорът на…
— Господин сенатор — продължи Пикъринг. Като че ли бе облекчен, че никой не е отговорил. — Боя се, че ви се обаждам с извънредно неприятна новина. Току-що ми съобщиха, че дъщеря ви Рейчъл се намира в крайна опасност. Пратил съм хора, които в момента се опитват да й помогнат. Не мога да говоря с подробности по телефона, но ме информираха, че може би ви е пратила по факса някакви данни за метеорита на НАСА. Не съм ги виждал, нито знам какви са, но хората, които заплашват дъщеря ви, току-що ме предупредиха, че ако вие или който и да е друг разгласи информацията, дъщеря ви ще умре. Извинете, че съм толкова директен, господин сенатор, но го правя за яснота. Животът на дъщеря ви е в опасност. Ако наистина ви е пратила нещо, не го споделяйте с никого! Засега. От това зависи животът на дъщеря ви. Останете където сте. Скоро ще дойда при вас. — Той отново направи пауза. — С малко късмет, господин сенатор, всичко това ще приключи, докато се събудите. Ако случайно получите това съобщение преди да пристигна в офиса ви, останете където сте и не се обаждайте на никого. Правя всичко по силите си, за да спася дъщеря ви.