„Няма нужда да живееш сам, Майк. Ще намериш нова любов“.
Ръката на Рейчъл в неговата правеше тази ирония още по-мъчителна за преглъщане. Съдбата жестоко бе избрала момента. Сякаш от сърцето му се откъсваха много пластове броня. За миг на многоетажната палуба на „Гоя“ Толанд усети, че призракът на Силия го наблюдава, както често се случваше. Гласът й шепнеше в бурните води… повтаряше последните думи, които му беше казала.
„Ти си жилав човек. Обещай ми да си намериш друга любов“.
„Никога няма да поискам друга“ — бе й отговорил той.
Усмивката на Силия излъчваше мъдрост.
„Ще трябва да се научиш“.
И сега на палубата на „Гоя“ Толанд съзнаваше, че е започнал да се учи. Разбираше какво е щастие. И го обзе непреодолима воля за живот.
Докато се приближаваше към двамата пленници, Пикъринг се чувстваше странно безпристрастен. Спря пред Рейчъл, смътно изненадан, че не изпитва никакви задръжки.
— Понякога обстоятелствата налагат невероятни решения — заяви директорът.
Очите й бяха непреклонни.
— Вие сте виновен за тези обстоятелства.
— Войната взима жертви — вече по-твърдо отвърна той. „Попитайте Даяна Пикъринг и всички онези, които ежегодно загиват в защита на тази страна“. — Точно вие би трябвало да го разбирате, Рейчъл. — Пикъринг впери поглед в нея. — „Жертвай малцина, за да спасиш много“.
Тя го погледна с очевидно отвращение.
— И сега ние с Майкъл трябва да станем част от вашите малцина, така ли?
Пикъринг се замисли. Нямаше друг начин. После се обърна към Делта Едно.
— Освободете партньора си и приключвайте.
Командосът кимна. Директорът на НРС се обърна и тръгна към левия парапет на кораба. Предпочиташе да не гледа.
Делта Едно енергично стисна оръжието си и погледна към увисналия над бездната Делта Две. Оставаше само да затвори капака под краката му, да го освободи от щипките и да очисти Рейчъл Секстън и Майкъл Толанд. За нещастие, Делта Едно бе забелязал сложния пулт до капака — множество необозначени лостове и бутони, с които очевидно се управляваха капакът, моторът на макарата и още много други неща. Нямаше намерение да натисне грешен лост и да рискува живота на другаря си, като неволно спусне подводницата в морето.
„Елиминирай всички рискове. Не бързай“.
Щеше да принуди Толанд да го направи. И за да гарантира, че ученият няма да опита някой номер, щеше да се подсигури.
„Използвай противниците си един срещу друг“.
Делта Едно насочи дулото на автомата право към лицето на Рейчъл, само на сантиметри от челото й. Тя затвори очи и командосът видя, че Толанд стиска юмруци в безсилен гняв.
— Станете, госпожице Секстън — заповяда Делта Едно.
Тя се подчини.
Опрял оръжието си в гърба й, командосът я отведе при подвижната алуминиева стълба, която водеше до люка на подводницата.
— Качете се и стъпете върху подводницата.
Рейчъл го изгледа уплашено.
— По-бързо — нареди Делта Едно.
Докато се качваше по алуминиевия трап зад тритона, Рейчъл имаше усещането, че се движи като в кошмар. Когато стигна горе, спря. Нямаше желание да прекрачи бездната, за да стъпи върху увисналата във въздуха подводница.
— Качете се върху подводницата — каза войникът, като се върна при Толанд и опря дулото на автомата си в главата му.
Хванатият в щипките командос наблюдаваше Рейчъл и мъчително се гърчеше. Явно нямаше търпение да се освободи. Тя погледна Толанд. „Качи се върху подводницата“. Нямаше друг избор.
Сякаш прекрачваше пропаст, младата жена стъпи върху двигателя на тритона, малък плосък участък зад заобления купол. Деветтонният апарат едва реагира — залюля се само няколко сантиметра.
— Идете при пулта и затворете капака — каза командосът на Толанд.
Под прицела на автомата океанологът тръгна към пулта. Движеше се съвсем бавно и Рейчъл виждаше, че очите му са вперени в нея, като че ли се опитва да и съобщи нещо. Той погледна право към нея, после към отворения люк на тритона.
Рейчъл сведе очи. Люкът в краката й зееше. Тежкият кръгъл капак бе вдигнат. Виждаше едноместната кабина. „Той иска да вляза вътре?“ Сигурно не го беше разбрала. Тя отново погледна Толанд, който вече наближаваше контролния пулт. Очите му срещнаха нейните. Този път й каза с устни:
„Скачай вътре! Веднага!“
Делта Едно зърна движението на Рейчъл с периферното си зрение, инстинктивно се обърна и стреля. Куршумите рикошираха от кръглия купол, вдигнаха дъжд от искри и го затръшнаха отгоре й.
В момента, в който усети, че дулото на автомата се отделя от гърба му, Толанд направи своя ход — хвърли се наляво, надалеч от капака, падна на палубата и се претърколи. Войникът отново се завъртя към него и куршумите засвистяха подире му, докато се прикриваше зад макарата на задната котва — огромен цилиндър, около който бе навит неколкостотинметров стоманен кабел, завързан за корабната котва.