Искаше му се да е муха на стената на Белия дом и да вижда лицето на президента в мига, в който Херни бе разбрал, че Секстън говори пред публика. Бяха се уговорили точно в този момент да се срещнат в Белия дом, за да обсъдят как най-добре да съобщят на страната истината за метеорита. Херни сигурно смаяно стоеше пред телевизора и разбираше, че не може да направи нищо, за да спре ръката на съдбата.
— Приятели — продължи Секстън и погледна репортерите откровено. — Сериозно обмислих всичко. Възнамерявах да изпълня желанието на президента и да запазя тези сведения в тайна, но трябва да послушам сърцето си. — Той въздъхна и сведе глава като човек, приклещен в ъгъла от историята. — Истината си е истина. Няма да си позволя по никакъв начин да въздействам на вашето тълкуване. Просто ще ви изложа фактите.
В далечината се чу рев на мощни хеликоптерни ротори. За миг Секстън се зачуди дали президентът не пристига панически от Белия дом с надеждата да спре пресконференцията. „Това ще е върхът на сладоледа — весело си помисли сенаторът. — Тогава Херни определено ще изглежда виновен!“
— Не ми е приятно да го правя — усетил идеалния момент, продължи сенаторът, — но се чувствам длъжен да съобщя на американския народ, че са го излъгали.
Летателната машина се приближи и кацна от дясната страна на площада. Секстън погледна натам и с изненада видя, че това изобщо не е президентският хеликоптер, а голям самолет „Оспри“. На корпуса пишеше: БРЕГОВА ОХРАНА НА САЩ. Люкът се отвори и отвътре излезе някаква жена. Носеше оранжева канадка на бреговата охрана и изглеждаше така, все едно е преживяла война. Огледа се и закрачи към импровизирания пресцентър.
Отначало сенаторът не я позна. После се смая.
„Рейчъл? — Той зяпна. — Какво прави тук ТЯ, по дяволите?“
От тълпата се надигна смутен шепот.
Секстън залепи на лицето си усмивка, обърна се към репортерите и извинително вдигна показалец.
— Бихте ли ме извинили за момент? Ужасно съжалявам. — Той добродушно въздъхна. — Семейството стои над всичко.
Неколцина журналисти се засмяха.
Рейчъл бързо се приближаваше. Той не се съмняваше, че е най-добре срещата между баща и дъщеря да се проведе насаме. За нещастие в момента това не бе възможно.
Секстън погледна към един от параваните, усмихна се още по-широко, махна на дъщеря си и тръгна към нея под такъв ъгъл, че тя трябваше да мине зад паравана. Секстън я пресрещна там, скрит от очите и ушите на пресата.
— Скъпа? — усмихна се сенаторът и разпери ръце. — Каква изненада!
Рейчъл го зашлеви през лицето.
Сама с баща си зад паравана, тя се втренчи в него с омраза. Беше го ударила силно, ала той дори не бе трепнал. Фалшивата му усмивка се стопи и се преобрази в гняв. Гласът му се снижи до демоничен шепот.
— Не биваше да си тук!
Рейчъл видя яростта в очите му и за пръв път в живота си не се уплаши.
— Обърнах се към теб за помощ и ти ме предаде! Едва не ме убиха!
— Явно ти няма нищо. — Гласът му звучеше почти разочаровано.
— НАСА е невинна! — заяви Рейчъл. — Президентът ти го каза! Какво правиш тук? — По време на краткия си полет до Вашингтон със самолета на бреговата охрана беше провела множество телефонни разговори с Белия дом, баща си и дори с обърканата Гейбриъл Аш. — Нали обеща на Зак Херни да отидеш в Белия дом!
— Ще отида — подсмихна се той. — След изборите.
На Рейчъл й се догади от мисълта, че този човек е неин баща.
— Това, което правиш, е лудост!
— О? — засмя се Секстън, обърна се и посочи подиума, който се виждаше зад паравана. На катедрата го очакваха няколко бели плика. — В тези пликове е информацията, която ми прати ти, Рейчъл. Ти. Кръвта на президента е по твоите ръце.
— Пратих ти информацията, когато имах нужда от помощта ти! Когато смятах, че са виновни президентът и НАСА!
— Като имам предвид доказателствата, НАСА определено изглежда виновна.
— Но не е! Хората заслужават шанс сами да признаят грешките си. Ти и без това си спечелил изборите. Със Зак Херни е свършено! Знаеш го. Остави човека да се оттегли с достойнство.
Секстън изпъшка.
— Страшно си наивна. Не става въпрос за каква да е победа на изборите, Рейчъл. А за власт. За решителна победа, величави дела, смазана опозиция и власт над силите във Вашингтон, за да можеш да свършиш нещо.
— На каква цена?
— Не бъди такава моралистка. Аз просто излагам доказателствата. Хората могат сами да си направят изводите кой е виновен.
— Знаеш как ще изглеждат нещата.
Той сви рамене.
— Може би времето на НАСА е дошло.
Сенатор Секстън усещаше, че репортерите зад паравана стават неспокойни, и нямаше намерение цяла сутрин да виси тук, за да слуша морализаторствата на дъщеря си. Мигът на славата го очакваше.