Выбрать главу

— Почакайте! — Херни вдигна ръце. — Кой говори за публичен форум?

Рейчъл го погледна.

— Предполагам, че искате да изляза заедно с директора на НАСА на пресконференцията в осем.

Силният смях на президента закънтя по тонколоните.

— За какъв ме смятате, Рейчъл? Наистина ли предполагате, че мога да помоля някой да забие нож в гърба на баща си по националната телевизия?

— Но вие казахте…

— Мислите ли, че мога да принудя директора на НАСА да сподели светлината на славата с дъщерята на своя най-голям враг? Не искам да ви разочаровам, Рейчъл, но тази пресконференция ще е чисто научна. Не съм сигурен, че познанията ви за метеоритите, фосилите и ледените структури ще придадат по-голяма правдоподобност на откритието.

Рейчъл се изчерви.

— Но тогава… какво потвърждение имате предвид?

— По-подходящо за вас.

— А именно?

— Вие сте моя разузнавателна свръзка. Осведомявате екипа ми по въпросите на националната сигурност.

— Искате да потвърдя откритието пред вашия екип, така ли?

Херни все още изглеждаше развеселен от недоразумението.

— Да. Скептицизмът, който ще срещна извън Белия дом, е нищо в сравнение с това, пред което съм изправен в момента от страна на собствените ми хора. Тук избухна истински бунт. Авторитетът ми е разбит на пух и прах. Екипът ми ме помоли да съкратя финансирането на НАСА. Не им обърнах внимание, а това е политическо самоубийство.

— Досега.

— Именно. Както стана дума сутринта, политическите циници ще се отнесат с подозрение към момента на това откритие, а никой не е толкова циничен, колкото собствените ми хора в момента. Ето защо, когато чуят информацията, искам да…

— Не сте ли съобщили на собствените си хора за метеорита?

— Само на неколцина висши съветници. Най-важно беше да запазя откритието в тайна.

Рейчъл се смая. „Нищо чудно, че са се разбунтували“.

— Но това не е моята обичайна област. Едва ли може да се смята за разузнавателно обобщение.

— Не и в традиционния смисъл, но определено притежава всички елементи на обичайната ви работа — сложни данни, които трябва да се анализират, важни политически последици…

— Аз не съм специалист по метеоритите, господин президент. Не трябва ли хората ви да бъдат осведомени от директора на НАСА?

— Шегувате ли се? Тук всички го мразят. Що се отнася до моя екип, Екстром е шарлатан, който ме въвлича в лоши сделки.

Рейчъл започваше да го разбира.

— Ами Корки Марлинсън? Най-големият специалист по астрофизика? Той е много по-компетентен от мен.

— Екипът ми се състои от политици, Рейчъл, не от учени. Вие сте се запознали с доктор Марлинсън. Смятам го за страхотен, но ако изправя астрофизик пред моя екип от рационални, тесногръди интелектуалци, ще ги превърна в стадо сърни, вцепенени пред автомобилни фарове. Трябва ми някой достъпен за тях. Вие сте точно такава, Рейчъл. Хората ми познават работата ви и като се има предвид фамилното ви име, вие сте точно толкова непредубедена, колкото биха желали.

Рейчъл усети, че непринуденият стил на президента я привлича.

— Поне признавате, че роднинската ми връзка с вашия опонент има нещо общо с молбата ви.

Президентът се подсмихва срамежливо.

— Естествено, че има. Но както се досещате, хората ми ще бъдат осведомени по един или друг начин, независимо от вашето решение. Вие не сте тортата, Рейчъл, вие сте просто глазурата. Вие сте най-подходящата личност за тази задача и случайно сте близка роднина с човека, който иска следващия мандат да изрита екипа ми от Белия дом.

— Трябвало е да се занимавате с търговия.

— Точно с това се занимавам. Баща ви също. И честно казано, иска ми се поне веднъж да приключа сделката. — Президентът си свали очилата и погледна Рейчъл в очите. Тя долови в него частица от силата на баща си. — Моля ви за услуга, Рейчъл, а и смятам, че това е част от работата ви. Е, какво ще кажете? Да или не? Ще осведомите ли хората ми по този въпрос?

Тя се почувства като в капан в малкия контейнер. „Нищо не може да се сравнява с убедителния търговец“. Макар и от пет хиляди километра, Рейчъл усещаше силата на волята му да струи от екрана. И знаеше, че молбата му е напълно основателна, независимо дали и харесва.

— Имам едно условие — отвърна тя.

Херни повдигна вежди.

— А именно?

— Да се срещна с хората ви насаме. Без репортери. Това е частно, а не публично потвърждение.