Толанд и Корки се спогледаха.
— Мамка му! Изобщо не се сетих — призна астрофизикът.
Нора посочи пълната с вода шахта.
— Може би също така не сте забелязали, че водното равнище не се променя?
Толанд се чувстваше като идиот. Нора бе абсолютно права. Ако имаше пукнатина, водата щеше да изтича, а не да се влива. Той дълго мълча — чудеше се какво да направи.
— Добре — въздъхна океанологът накрая. — Теорията за пукнатината очевидно не се потвърждава. Но ние видяхме биолуминесценцията във водата. Единственото заключение е, че това все пак не е затворена среда. Разбирам, че твоите датировки до голяма степен се основават на предположението, че ледникът е солиден, но…
— Предположение ли? — Нора очевидно започваше да се ядосва. — Не забравяй, че това не са какви да е датировки, Майк. Хората от НАСА са направили същите открития. Всички потвърдихме, че ледникът е солиден. Без пукнатини.
Толанд погледна към тълпата около пресцентъра.
— Каквото и да става, мисля, че трябва да съобщим на директора и…
— Глупости! — изсъска Нора. — Казвам ти, тази ледникова матрица е непокътната. Няма да позволя данните ми да се оспорват с близане на сол и някакви абсурдни бълнувания. — Тя се втурна към близкия складов участък и започна да събира разни инструменти. — Ще взема истинска проба от водата и ще ти докажа, че няма никакъв соленоводен планктон — жив или мъртъв!
Пред погледите на Рейчъл и мъжете Нора взе проба от ледения басейн и капна няколко капки върху устройство, напомнящо на миниатюрен телескоп. После погледна през окуляра и насочи уреда към светлината от другия край на купола. След секунди изруга:
— По дяволите! — Разклати уреда и погледна пак. — Нещо е станало с рефрактометъра!
— Солена вода, а? — злорадо се обади Корки.
Нора се намръщи.
— Отчасти. Регистрира трипроцентов солен разтвор. Абсолютно невъзможно. Този ледник е само от сняг. Сладка вода. Не би трябвало да има сол. — Тя занесе пробата при един микроскоп, проучи я и изпъшка.
— Планктон ли? — попита Толанд.
— Един от планктоните, който ние глациолозите често срещаме под ледени шелфове. — Тя го погледна. — Мъртви са. Явно не могат да живеят дълго в трипроцентова соленоводна среда.
Рейчъл се зачуди какво означава този парадокс за откритието. Дилемата изглеждаше незначителна в сравнение с цялостния мащаб на метеорита и все пак, като специалист по разузнавателен анализ, тя знаеше, че цели теории са рухвали и заради по-незабележими препъни-камъни.
— Какво става тук? — разнесе се гърлен глас.
Всички се сепнаха.
От сумрака изплува мечата фигура на директора на НАСА.
— Дребен проблем с водата в шахтата — поясни Толанд. — Опитваме се да го разрешим.
— Данните на Нора са грешни — почти радостно заяви Корки.
Директорът свъси вежди.
— Какво им е на данните?
Океанологът колебливо въздъхна.
— В метеоритната шахта има трипроцентов солен разтвор, което противоречи на заключението, че е бил обгърнат в непокътнат сладководен ледник. — Той замълча за миг. — Има и планктон.
Екстром се навъси още повече.
— Това не е възможно. В този ледник няма пукнатини. ПОСП сканирането го доказва, беше затворен в плътна ледникова матрица.
Рейчъл знаеше, че Екстром има право. Според данните за плътността на глетчера леденият пласт бе абсолютно плътен. Много метри лед от всички страни на метеорита. Без пукнатини. И все пак, когато си представи как е било направено сканирането, й хрумна странна мисъл…
— Освен това — продължаваше директорът — сондиранията на доктор Мангър потвърдиха плътността на ледника.
— Точно така! — заяви Нора и хвърли рефрактометъра на едно бюро. — Двойно потвърждение. В леда няма разломи. Което не може да обясни присъствието на солта и планктона.
— Има друга възможност — обади се Рейчъл и дързостта й изненада самата нея. Идеята й бе дошла наум от един невероятен спомен. Всички я наблюдаваха с очевиден скептицизъм. Тя се усмихна.
— Има напълно логично обяснение за присъствието на солта и планктона. — Младата жена иронично погледна Толанд и мина на „ти“. — И честно казано, Майк, изненадвам се, че не ти е хрумнало.
42
— Планктон, замръзнал в ледника ли? — Корки Марлинсън явно изобщо не вярваше на това обяснение. — Не ми се ще да те разочаровам, обаче когато нещо замръзне, то обикновено умира. А тия гадинки светеха, забрави ли?
— Всъщност тя може и да е права — каза Толанд и я погледна с уважение. — Има няколко вида, които изпадат в състояние на хибернация, ако средата го налага. Правил съм предаване за това явление.