Рейчъл кимна.
— Ти показа северната щука, която замръзва в езерото и трябва да чака до разтопяването на леда. Освен това говореше за микроорганизми, наречени „водоносци“, които напълно се обезводнявали в пустинята, оставали в това състояние десетилетия наред и после се съживявали при първите дъждове.
Толанд се подсмихва.
— Значи наистина гледаш сериала ми.
Тя засрамено сви рамене.
— Какво искате да кажете с всичко това, госпожице Секстън? — попита Нора.
— Трябваше да се сетя по-рано — отговори океанологът вместо Рейчъл. — Тя иска да каже, че едно от съществата, за които споменах в онова предаване, е особен вид планктон. Той всяка зима замръзва в полярната ледена шапка, хибернира в леда и отплува през лятото, когато ледената шапка изтънее. — Толанд замълча за миг. — Естествено видът, който показах тогава, не е този биолуминесцентен вид, който видяхме тук, но може да се е случило същото.
— Замръзналият планктон обяснява всичко, което виждаме тук — продължи Рейчъл, развълнувана, че Майкъл Толанд толкова въодушевено подкрепя идеята й. — По някое време в миналото в този ледник може да са се появили пукнатини, пълни с богата на планктон солена вода, които по-късно са се заледили. Ами ако в ледника има замръзнали джобове морска вода? Замръзнала солена вода със замръзнал планктон? Представете си, че докато сте повдигали затопления метеорит през леда, той е минал през замръзнал джоб солена вода. Тя се е стопила, планктонът се е съживил и ни е дал малък процент сол в сладката вода.
— О, за Бога! — възкликна Нора и изпъшка. — Изведнъж всички станаха глациолози!
Корки също прояви скептицизъм.
— Но ПОСП сканирането трябваше да покаже тези соленоводни ледени джобове. Ледът от солена и сладка вода все пак има различна плътност.
— Разликата в плътността им е съвсем малка — настоя Рейчъл.
— Четири процента е съществена разлика — възрази Нора.
— Да, в лаборатория — не отстъпваше Рейчъл. — Но ПОСП действа от височина двеста километра. Компютрите му са предназначени да правят разлика между очевидното — лед и киша, гранит и варовик. — Тя се обърна към директора. — Права ли съм да смятам, че при измерване на плътността от космоса ПОСП не може да различи сладководния от соленоводния лед?
Екстром кимна.
— Да. Четирипроцентовата разлика е под прага на регистриране на ПОСП. Сателитът приема сладководния и соленоводния лед за еднакви.
— Това обяснява и статичното водно равнище в шахтата — каза Толанд и погледна Нора. — От кой вид каза, че е този планктон?
— G. polihedra — отвърна глациоложката. — И сега ще попиташ дали G. polihedra може да хибернира в леда, нали? Сигурно ще се зарадваш да чуеш, че отговорът е „да“. Категорично. G. polihedra се среща в огромни количества около ледени шелфове, биолуминесцира и може да хибернира в лед. Други въпроси?
Всички се спогледаха. Гласът на Нора загатваше, че очевидно има някакво „но“ — и все пак тя току-що бе потвърдила теорията на Рейчъл.
— Значи искаш да кажеш, че е възможно, така ли? — наруши мълчанието Толанд. — Че тази теория е логична?
— Естествено — отговори Нора. — Ако си пълен идиот.
Рейчъл я зяпна гневно.
— Моля?
Нора Мангър срещна погледа й.
— Предполагам, че във вашата работа откъслечните данни са опасни, нали? Е, повярвайте ми, същото се отнася за глациологията. — Тя огледа четиримата един по един. — Веднъж завинаги ще изясня този въпрос. Замръзналите соленоводни джобове, чието съществуване предполага госпожица Секстън, наистина се срещат. Те обаче не се образуват като джобове, а като изключително разклонена мрежа от соленоводен лед, чиито пипала са с дебелината на човешки косъм. Метеоритът е трябвало да премине през адски плътна мрежа, за да разтопи достатъчно количество солена вода, което да обяснява трипроцентовото съдържание на сол в толкова дълбок басейн.
Екстром се намръщи.
— Изобщо има ли такава възможност?
— Категорично не — уверено заяви Нора. — Напълно невъзможно. Щях да попадна на разклонения соленоводен лед при сондирането.
— Точките на сондиране се избират случайно, нали? — попита Рейчъл. — Има ли вероятност да сте ги пропуснали?
— Сондирах точно над метеорита и после на по няколко метра от всички страни. Това е максимално близо.
— Само питам.
— Въпросът е спорен — продължи глациоложката. — Соленоводните мрежи се срещат само при сезонен лед — лед, който всеки сезон се топи и отново се образува. Леденият шелф на Милн е бърз лед — лед, който се образува в планината и се запазва, докато не се отцепи в морето. Колкото и да е удобно обяснението със замръзналия планктон, мога да ви гарантирам, че в този ледник няма замръзнали соленоводни мрежи.