— Ние нямаме нищо общо със събирането на тези мръсотии. Снимките се получиха от същия източник като данните за финансирането на предизборната кампания от страна на ФКГ. Някой много внимателно е наблюдавал и двама ви.
Гейбриъл профуча покрай бюрото, където й бяха дали пропуска, откъсна го и го хвърли на опуления охранител. Тенч продължаваше да я следва.
— Трябва бързо да вземете решение, госпожице Аш — заяви главната съветничка, когато наближиха изхода. — Или ми донесете клетвена декларация, че сте спали със сенатора, или довечера в осем часа президентът ще бъде принуден да разгласи всичко — финансовото състояние на Секстън, снимките и така нататък. И повярвайте ми, когато хората видят, че сте премълчали и сте оставили Секстън да излъже за връзката ви, ще полетите в пламъците заедно с него.
Гейбриъл видя вратата и се запъти към нея.
— На бюрото ми до осем часа, Гейбриъл. Бъдете разумна. — На излизане Тенч й подхвърли плика със снимки. — Вземете си ги, ние имаме още много.
48
Рейчъл Секстън все повече се вледеняваше. Пред очите й се въртяха смущаващи образи — фосфоресциращият планктон, значението на евентуалната грешка на Нора Мангър с данните от сондирането.
„Солидна матрица сладководен лед“ — беше заявила Нора и им бе напомнила, че е сондирала както цялата непосредствена околност, така и точно над метеорита. Ако в ледника имаше соленоводни мрежи, пълни с планктон, тя щеше да ги е видяла. Нали? Въпреки това Рейчъл интуитивно продължаваше да се връща към най-простото решение. „В този ледник има замръзнал планктон“.
След десет минути и четири противовятърни свещи четиримата се бяха отдалечили на около двеста и петдесет метра от купола. Изведнъж Нора спря и каза:
— Тук. — Каза го като човек, открил идеалното място за кладенец.
Рейчъл се обърна и погледна в посоката, от която идваха. Куполът отдавна бе потънал в лунната нощ, ала противовятърните свещи ясно се виждаха. Най-далечната блещукаше окуражително като бледа звезда. Четирите свещи описваха идеално права линия като грижливо прокарана писта. Младата жена се впечатли от способностите на Нора.
— Още една причина да следваме шейната — извика глациоложката, когато видя, че Рейчъл се възхищава на правата линия. — Ако оставим гравитацията да я води и не се намесваме, можем да сме сигурни, че се движим по права линия.
— Страхотно — похвали я Толанд. — Ще ми се и в открито море да имахме нещо такова.
„Това е открито море“ — помисли си Рейчъл и си представи океана под тях. За миг погледа й привлече най-далечният пламък. Той бе изчезнал, сякаш светлината беше засенчена от преминало пред нея тяло. Скоро обаче тя отново се появи.
Рейчъл се напрегна.
— Нора — надвика вятъра тя. — Тук има ли бели мечки?
Глациоложката се готвеше да запали последната свещ и или не я чу, или не й обърна внимание.
— Белите мечки се хранят с тюлени — отговори й Толанд. — Нападат хора само когато навлизаме в жизненото им пространство.
— Но това е земята на белите мечки, нали? — Рейчъл така и не можеше да запомни на кой полюс живеят мечки и на кой — пингвини.
— Да — потвърди океанологът. — Арктика наистина носи името си от белите мечки. На гръцки „арктос“ е „мечка“.
„Страхотно!“ Тя нервно се вторачи в мрака.
— На Антарктида няма бели мечки — продължи Толанд. — Затова я наричат „Антиарктос“.
— Благодаря, Майк — отвърна Рейчъл. — Стига сме приказвали за мечки.
Той се засмя.
— Ясно, извинявай.
Нора заби последната свещ в снега. Четиримата бяха обгърнати в червеникаво сияние и изглеждаха надути в черните си костюми. Останалият свят извън светлия кръг на свещта стана абсолютно невидим — черен саван, който ги обграждаше отвсякъде.
Пред погледите на Рейчъл и другите двама Нора здраво опря крака в снега и внимателно изтегли шейната няколко метра нагоре по склона до мястото, където стояха. После, като продължаваше да държи въжето опънато, приклекна и спусна спирачките — четири шипа, които се забиха в леда. Изправи се и се изтупа. Въжето на кръста й висеше хлабаво.
— Добре — извика глациоложката. — Време е да се захващаме за работа.
Заобиколи откъм наветрената страна на шейната и започна да развързва шнуровете на платнището. Рейчъл, която изпитваше угризения, че се е държала малко сурово с нея, отиде да развърже задния край.
— Господи, не! — викна Нора. — Никога не правете така!
Рейчъл объркано се отдръпна.
— Никога не освобождавай откъм подветрената страна! — поясни глациоложката. — Ще се получи нещо като корабно платно и шейната ще отлети като чадър!