Рейчъл заотстъпва.
— Извинявайте, аз не…
Нора я стрелна с гневен поглед.
— Вие и звездобройчето изобщо не биваше да идвате.
„Никой от нас не биваше да идва“ — помисли си Рейчъл.
„Аматьори — кипеше Нора и проклинаше директора, че бе настоял да прати с тях Корки и Секстън. — Тия смешници ще ни вкарат в беля“. Точно сега най-малко и се искаше да се прави на детегледачка.
— Майк, ела да вдигнем ДР от шейната.
Толанд й помогна да разопаковат дълбочинния радар и да го поставят върху леда. Уредът приличаше на три миниатюрни кофи на снегорин, закрепени успоредно за алуминиева рамка. Цялото устройство бе дълго не повече от метър и работеше с електрическия акумулатор върху шейната.
— Това радар ли е? — попита Корки.
Нора мълчаливо кимна. Дълбочинният радар беше по-подходящ за регистриране на соленоводен лед от ПОСП. Предавателят му излъчваше електромагнитни импулси през леда и те се отразяваха различно от вещества с различна кристална структура. Чистата сладка вода замръзваше в плоска решетка. Поради натриевото си съдържание обаче морската вода замръзваше в мрежеста или разклонена решетка и импулсите на ДР се отразяваха във всички посоки, което до голяма степен ограничаваше броя на отраженията. Нора включи апарата и извика:
— Ще направя ехолокаторен напречен разрез на леда около метеоритната шахта. Софтуерът на радара ще го обработи и разпечата. Морският лед ще се регистрира като сянка.
— Къде ще го разпечата? — изненада се Толанд. — Тук ли?
Глациоложката посочи един кабел, който водеше от ДР към все още скрито под платнището устройство.
— Най-добре е да го разпечатаме. Компютърните екрани хабят прекалено много ток, затова на терена глациолозите разпечатват данните на термопринтери. Цветът не е идеален, но лазерният тонер не работи под минус двайсет градуса. Научих го от собствен опит на Аляска.
Тя помоли всички да застанат от по-ниската страна на радара и се приготви да ориентира предавателя така, че да сканира района на метеоритната шахта. Но когато погледна в посоката, от която бяха дошли, не видя абсолютно нищо.
— Майк, трябва да ориентирам радара към дупката на метеорита, но тази свещ ме заслепява. Ще се изкача нагоре по склона, за да изляза от кръга на светлината. Ще разперя ръце по линията на свещите, а ти насочи радара по нея.
Толанд кимна и приклекна до радарното устройство.
Наведена напред срещу вятъра и като забиваше дълбоко котките си в снега, Нора тръгна нагоре. Този ден вятърът бе много по-силен и тя усещаше, че се задава буря. Нямаше значение. Щяха да свършат за няколко минути. „Ще видят, че съм права!“ Тя се върна двадесетина метра назад и стигна до мрака точно когато осигурителното й въже се опъна.
Глациоложката се вторачи в ледника. Когато очите й се приспособиха към тъмнината, постепенно различи линията на свещите няколко градуса наляво. Завъртя се на една страна, разпери ръце като компас и извика:
— Готово!
Толанд ориентира радара и й махна да се връща.
Тя за последен път отправи поглед нагоре, признателна за осветената пътека към дома. В този момент обаче се случи нещо странно. За миг една от най-близките свещи изчезна. Преди Нора да се уплаши, че свещта е угаснала, пламъкът отново се появи. Ако не знаеше, че не е възможно, щеше да си помисли, че нещо е прекосило линията на светлината. Там не можеше да има никого… освен ако директорът не се бе почувствал гузен и не бе пратил група от НАСА по дирите им. Кой знае защо обаче тя се съмняваше. Сигурно нямаше нищо. Порив на вятъра, за кратко угасил пламъка. Тя се върна при радара.
— Ориентира ли го?
Толанд сви рамене.
— Да, струва ми се.
Нора отиде при контролното устройство на шейната и натисна един бутон. От ДР се разнесе остър звън, после утихна.
— Добре, готово — заяви тя.
— Това ли беше? — учуди се Корки.
— Цялата работа е в подготовката. Самото заснемане отнема само секунда.
Термопринтерът върху шейната вече беше започнал да бръмчи и щрака. Затворен под прозрачен пластмасов капак, той бавно завъртя тежък, навит на руло лист хартия. Нора изчака устройството да спре да принтира, бръкна под капака и извади разпечатката. „Сега ще видят — помисли си тя и я занесе при свещта, за да я видят всички. — Няма никаква солена вода“. Всички се събраха около нея. Глациоложката дълбоко си пое дъх и разви листа, за да проучи данните. Образът я накара ужасено да подскочи.
— Господи! — Нора зяпна. Не вярваше на очите си. Както предполагаше, разпечатката показваше ясен напречен разрез на пълната с вода метеоритна шахта. Ала изобщо не беше очаквала да види мъглявото сивкаво очертание на човешко тяло, плаващо по средата на кладенеца. Кръвта й се вледени.