Приклекнал до жената, Делта Едно свали терморъкавиците си и загреба шепа сняг. Направи го на топка, отвори устата на жертвата и започна да го тъпче в гърлото й. Напълни цялата й уста и натъпка снега колкото можеше по-навътре в трахеята й. Тя щеше да умре след три минути.
Измислен от руската мафия, този метод се наричаше „белая смерть“ — бялата смърт. Жертвата се задушаваше много преди снегът в гърлото й да се стопи. Дори някой да заподозреше насилствена смърт, не можеха да открият оръжието на убийството, нито свидетелства за насилие. Накрая навярно щяха да се досетят, ала щеше да е късно. Ледените куршуми щяха да потънат в снега и цицината на главата на тази жена щеше да е като от подхлъзване върху леда — нищо чудно при силата на виелицата.
Другите трима щяха да бъдат обезвредени и убити по същия начин. После Делта Едно щеше да ги натовари на шейната, да ги завлече на няколкостотин метра встрани, да завърже осигурителните им въжета и да подреди труповете. След часове четиримата щяха да бъдат открити — очевидно жертви на измръзване. Хората, които ги намереха, щяха да се чудят какво са правили там, но никой нямаше да се изненада, че са умрели. В края на краищата противовятърните им свещи бяха изгорели, времето бе опасно и изгубването на шелфа всъщност означаваше бърза смърт.
Делта Едно донатъпка снега в гърлото на жената. Преди да насочи вниманието си към другите, откопча ремъците на гърдите й. По-късно щеше да я закопчае, но засега не искаше на двамата зад шейната да им хрумне да я изтеглят и да я спасят.
Майкъл Толанд току-що бе присъствал на убийство, каквото не можеше да си представи и в най-кошмарните си фантазии. След като откачиха осигурителното въже на Нора Мангър, тримата убийци насочиха вниманието си към Корки.
„Трябва да направя нещо!“
Астрофизикът беше дошъл на себе си, пъшкаше и се опитваше да се надигне, но един от войниците го блъсна по гръб, възседна го и прикова ръцете му към леда с коленете си. Корки нададе мъчителен вик, мигновено заглушен от виещия вятър. Обезумял от ужас, Толанд продължи да рови сред разхвърляния товар на прекатурената шейна. „Трябва да има нещо! Оръжие! Нещо!“ Видя само диагностично оборудване, повечето разбито до неузнаваемост от ледените топчета. До него Рейчъл изтощено се опитваше да седне, като се подпираше на брадвата за лед.
— Бягай… Майк…
Океанологът погледна брадвата, закачена за китката й. Тя можеше да се използва за оръжие. Зачуди се какви са шансовете му, ако нападне трима въоръжени мъже с нея. Самоубийство.
Когато Рейчъл се претърколи и седна, Толанд зърна нещо зад нея. Обемист найлонов чувал. Като отчаяно се молеше вътре да има сигнален пистолет или радиостанция, той се промъкна покрай нея и грабна чувала. Вътре откри голям, грижливо сгънат полиестер. Не можеше да го използва за нищо. Имаше нещо подобно на научноизследователския си кораб. Малък метеорологичен балон, предназначен да носи наблюдателна техника, не много по-тежка от персонален компютър. Балонът на Нора нямаше да им помогне, особено без резервоар с хелий.
Звуците от съпротивата на Корки се усилваха. Толанд бе обзет от безпомощност, каквато не беше изпитвал от години. Пълно отчаяние. Като клишето за това как преди смъртта животът на човек минава като на филм пред очите му, в главата на Толанд неочаквано нахлуха отдавна забравени спомени от детството му. За миг отново плаваше в Сан Педро, усвояваше старото моряшко забавление да виси на въже над океана, да потъва със смях във водата и пак да изскача над повърхността в зависимост от издуващото се триъгълно платно и капризите на вятъра.
Вниманието му внезапно се върна към балона в ръката му и той осъзна, че разумът му не се е предал, а се е опитвал да му подскаже решението!
Корки все още се бореше с противника си. Толанд разтвори чувала. Не хранеше илюзии за шансовете на плана си, но знаеше, че ако останат тук, всички със сигурност ще загинат. Той стисна сгънатия балон. Надписът предупреждаваше: ВНИМАНИЕ! ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ПРИ ВЯТЪР НАД ДЕСЕТ ВЪЗЕЛА.
„По дяволите!“ Като го стискаше здраво, за да не му позволи да се разтвори, океанологът допълзя при Рейчъл, която се бе надигнала на лакът. Видя объркването в очите й, когато доближи лице към нейното и извика:
— Дръж!
Подаде й сгънатия балон и провря въжето му през една от карабинките на ремъците си. После се претърколи по хълбок и прекара въжето през една от карабинките на Рейчъл. Сега двамата бяха свързани.