Хлабавото осигурително въже се провлачваше по снега към съпротивляващия се Корки… и на десет метра от него до откачената закопчалка на Нора Мангър.
„Нора вече е мъртва — каза си Толанд. — Нищо не можеш да направиш“.
Непознатите бяха приклекнали до мятащото се тяло на астрофизика и се готвеха да натъпчат сняг в гърлото му. Толанд знаеше, че времето им изтича.
Взе сгънатия балон от ръцете на Рейчъл. Тъканта му бе лека като лигнин — и непробиваема.
— Дръж се!
— Майк? Какво…
Океанологът хвърли сгънатия полиестер във въздуха над главите им. Виещият вятър го подхвана и мигновено го изду като парашут.
Толанд усети могъщо дръпване и разбра, че много е подценил силата на вятъра. След стотна от секундата двамата с Рейчъл бяха почти във въздуха. След миг въжето на Корки Марлинсън също се опъна. На двадесет метра от тях неговият изпаднал в ужас приятел беше измъкнат от ръцете на смаяните нападатели. Единият политна и се строполи по гръб на леда. Корки нададе страховит вик и се понесе по леда, като за малко не се блъсна в прекатурената шейна. Второто въже се влачеше след него… въжето, което го бе свързвало с Нора Мангър.
„Нищо не можеш да направиш“ — повтори си Толанд.
Трите тела се пързаляха по ледника като марионетки. Последваха ги ледени топчета, ала океанологът знаеше, че нападателите им са пропуснали шанса си. Облечените в бяло войници зад тях се смалиха и се превърнаха в точици, осветени от противовятърните свещи.
Толанд усети леда, който с безпощадна бързина се плъзгаше под дебелия му костюм, и облекчението му от бягството бързо се стопи. На около три километра шелфът рязко свършваше… с тридесетметрова вертикална стена, плискана от гибелните вълни на Северния ледовит океан.
52
Докато слизаше по стълбището към пресцентъра на Белия дом, Марджъри Тенч се усмихваше. Срещата с Гейбриъл Аш беше минала добре. Не знаеше дали момичето е уплашено достатъчно, за да даде клетвена декларация, в която признава връзката, но определено си струваше да опита.
„Гейбриъл ще постъпи най-разумно, ако го изостави“ — помисли си Тенч. Бедното момиче просто си нямаше представа колко зле ще падне Секстън.
След няколко часа пресконференцията на президента щеше да го съсипе. Ако им помогнеше, Гейбриъл Аш щеше да е смъртоносният удар, който напълно щеше да го опозори. На сутринта Тенч щеше да разпространи клетвената й декларация в пресата наред със запис на Секстън, отричащ връзката. Нокаут. В края на краищата политиката не се свеждаше само до победата в изборите, а в убедителната победа — да набереш инерция, за да осъществиш идеите си. В историческа перспектива всеки президент, който бе побеждавал с малко, беше постигал още по-малко — защото изцяло зависеше от волята на Конгреса.
В идеалния случай разгромът на предизборната кампания на сенатор Секстън щеше да е пълен — атака, насочена срещу политиката и морала му. Тази стратегия бе заимствана от военното изкуство. „Принуди противника да се бие на два фронта“. Когато разполагаше с информация, дискредитираща опонента му, кандидатът често изчакваше да открие още нещо и ги оповестяваше едновременно. Атаката на два фронта винаги бе по-резултатна, особено когато засягаше различни аспекти на предизборната кампания — от една страна, срещу политиката на опонента и от друга — срещу характера му. Отблъскването на политическата атака изискваше логика, докато отблъскването на атаката срещу характера изискваше страст. Едновременното отблъскване на двете атаки изискваше почти непостижимо балансиране.
Тази вечер сенатор Секстън щеше да се мъчи да се измъкне от политическия кошмар на един поразителен триумф на НАСА и в същото време положението му значително щеше да се влоши, ако бъдеше принуден да защитава позицията си по въпроса за съществуването на Управлението, докато личната му помощничка го обявява за лъжец.
Тенч стигна до вратата на пресцентъра, възбудена от тръпката на предстоящата битка. Политиката беше война. Тя дълбоко си пое дъх и си погледна часовника. 18:15. Скоро щеше да бъде даден първият изстрел.
Главната съветничка на президента влезе.
Пресцентърът бе малък не поради липса на помещения, а поради липса на необходимост. Това беше един от най-ефикасните пресцентрове на света и в него работеха само петима души. В момента и петимата стояха пред електронните си пултове като плувци, готови за старт.
„Готови са“ — разбра Тенч по нетърпеливите им изражения.
Винаги се удивляваше, че само за два часа този мъничък пресцентър може да установи контакт с над една трета от цивилизованото население на света. С помощта на електронни връзки буквално с десетки хиляди световни информационни източници — от най-големите телевизионни конгломерати до най-малките провинциални вестници — пресцентърът на Белия дом само с натискане на няколко бутона можеше да достигне до целия свят.