Въпреки увереността си той беше научен никога да не разчита на предположения. Трябваше да види труповете. Делта Едно се приведе още повече, притисна палеца и показалеца си един към друг и увеличи скоростта нагоре по първата дига.
Майкъл Толанд лежеше неподвижно и преценяваше състоянието си. Беше натъртен, но не усещаше да има нещо счупено. Не се съмняваше, че пълният с гел костюм го е спасил от сериозни травми. Мислите му бавно се съсредоточаваха. Тук всичко му се струваше по-меко… по-тихо. Вятърът все още виеше, ала не толкова свирепо.
„Прехвърлихме ръба — нали?“
Толанд се съсредоточи и установи, че лежи върху лед, проснат почти под прав ъгъл върху Рейчъл Секстън. Усещаше дишането й под себе си, но не виждаше лицето й. Изтърколи се от нея. Мускулите му едва реагираха.
— Рейчъл?… — Океанологът не бе сигурен дали от устните му се е изтръгнал някакъв звук.
Спомни си последните секунди от мъчителното им влачене — тегленето на балона, скъсването на въжето, търкалянето по склона на дигата, плъзгането по последната снежна стена, пързалянето към ръба — края на леда. Бяха паднали, но това беше продължило странно кратко. Вместо очакваното падане в морето, само три метра по-надолу се бяха строполили върху друга ледена плоча и бяха спрели, задържани от тежестта на Корки.
Повдигна глава и погледна към морето. Ледът свършваше наблизо с вертикална стена, зад която се чуваше ревът на океана. Ученият се обърна към ледника и напрегна очи в нощта. На двадесетина метра назад видя висока ледена стена, която сякаш висеше над тях. И тогава разбра какво се е случило. Някак си се бяха плъзнали върху по-ниска ледена тераса. Тази част беше равна, голяма колкото хокейна пързалка и отчасти срутена — готова всеки момент да се отцепи в океана.
„Образуване на айсберги“ — помисли си Толанд, загледан в опасната ледена платформа, върху която лежаха. Представляваше широка квадратна плоча, увиснала от ледника като грамаден балкон, заобиколена от три страни от пропасти и свързана с глетчера само отзад. Доколкото можеше да види, връзката бе всичко друго, но не и здрава. Границата между долната тераса и ледения шелф беше очертана от зейнала цепнатина, широка над метър. Гравитацията бе на път да спечели битката.
Още по-ужасна гледка от цепнатината бе неподвижното тяло на проснатия върху леда Корки Марлинсън. Астрофизикът лежеше на десет метра от него, завързан за силно опънатото въже.
Толанд се опита да се изправи, ала все още бе свързан с Рейчъл. Извъртя се и почна да се откопчава от нея. Рейчъл с усилие се надигна и седна.
— Не… паднахме ли? — Гласът й звучеше озадачено.
— Паднахме върху по-нисък леден блок — отвърна океанологът и най-после успя да освободи карабинката. — Трябва да помогнем на Корки.
Въпреки болките той се опита да стане, но краката не го държаха. Затова хвана въжето и започна да го тегли. Корки се плъзна към тях по леда. След десетина напъна вече лежеше само на три крачки от Толанд.
Изглеждаше ужасно. Бе изгубил очилата си, на бузата му имаше дълбока рана и му течеше кръв от носа. Страхът на Толанд, че астрофизикът може да е мъртъв, се изпари, когато Корки се претърколи и го погледна гневно.
— Господи — изпелтечи той. — Какъв беше тоя номер, по дяволите?!
Океанологът пое дъх с облекчение.
Рейчъл потрепери и се огледа.
— Трябва да се… махнем оттук. Този леден блок скоро ще се откъсне.
Толанд не можеше да е по-съгласен с нея. Единственият въпрос беше как да го направят. Нямаха време да мислят за решение. Над тях се разнесе познато бръмчене. Толанд светкавично вдигна очи и видя две облечени в бяло фигури, които с лекота се изкачиха на ръба и едновременно спряха. Мъжете останаха там за миг и се втренчиха в измъчените си жертви като гросмайстори, наслаждаващи се на безизходицата на противника си.
Делта Едно с изненада установи, че тримата бегълци са живи. Естествено знаеше, че това е само временно. Бяха паднали върху част от ледника, вече започнала неизбежното си отцепване в морето. И те можеха да бъдат обезвредени и убити по същия начин като другата жена, но току-що се бе появило много по-чисто решение. Така труповете никога нямаше да бъдат открити. Загледан през ръба на ледника, Делта Едно се съсредоточи върху зейналата цепнатина, плъзнала като клин между ледения шелф и прилепналия към него леден блок. Тази част от леда, върху която бяха тримата бегълци… беше готова да падне в океана всеки момент.