— Известно ви е, че НРС още преди две седмици засече дейност на НАСА в района и проведе разследване — отвърна Пикъринг.
Тенч се намръщи. „Бесен е“.
— Да, известно ми е. И все пак…
— От НАСА ни отговориха, че нямало нищо, провеждали някакви учения в екстремна среда. Тествали техника, такива работи. — Директорът замълча за миг. — Ние повярвахме на лъжата им.
— Хайде да не я наричаме „лъжа“ — предложи съветничката. — По-скоро необходима заблуда. Като се има предвид величината на това откритие, убедена съм, че разбирате защо НАСА трябваше да го запази в тайна.
— От другите, да, може би.
Цупенето не бе в репертоара на хора като Уилям Пикъринг и Тенч усети, че е безсмислено повече да го омилостивява.
— Разполагам със съвсем малко време, но реших, че трябва да ви се обадя, за да ви предупредя — опита се да възвърне водещата си позиция тя.
— Да ме предупредите ли? — иронично попита директорът. — Да не би Зак Херни да е решил да назначи нов директор на НРС с положително отношение към НАСА?
— Не, естествено. Президентът разбира, че критиките ви към НАСА са само по въпроси на сигурността, и полага усилия да запуши тези дупки. Всъщност ви се обаждам за една от вашите служителки. — Тенч замълча за миг. — Рейчъл Секстън. Тази вечер разговаряли ли сте с нея?
— Не. Сутринта я пратих в Белия дом по искане на президента. Явно сте я задържали. Още не се е обадила.
Тенч изпита облекчение, че първа се е свързала с Пикъринг. Дръпна от цигарата си и заговори колкото можеше по-спокойно.
— Предполагам, че госпожица Секстън скоро ще ви се обади.
— Добре. Очаквах го. Трябва да ви кажа, че когато започна пресконференцията на президента, се опасявах, че Зак Херни е убедил госпожица Секстън да участва публично. Радвам се да видя, че е устоял на това изкушение.
— Зак Херни е свестен човек, което не бих могла да кажа за Рейчъл Секстън.
Отговори и продължително мълчание. После Пикъринг каза:
— Надявам се, че не съм ви разбрал вярно.
Тенч тежко въздъхна:
— Не, господин директор, боя се, че сте ме разбрали вярно. Предпочитам да не навлизам в подробности по телефона, но Рейчъл Секстън, изглежда, е решила да оспори автентичността на откритието на НАСА. Нямам представа защо, но след като следобед прегледа и потвърди данните, тя изведнъж се обърна на сто и осемдесет градуса и започна да бълва крайно невероятни обвинения за предателство и измама от страна на НАСА.
— Моля? — напрегнато попита Пикъринг.
— Това е много сериозно, да. Не ми се ще аз да ви го кажа, но госпожица Секстън се свърза с мен две минути преди пресконференцията и ме посъветва да отменя всичко.
— На какво основание?
— Честно казано, напълно абсурдно. Заяви, че е открила сериозни грешки в данните.
Дългото мълчание на Пикъринг бе по-предпазливо, отколкото се искаше на Тенч.
— Какви грешки? — попита той накрая.
— Всъщност е смешно след цели две седмици експерименти на НАСА и…
— Много ми е трудно да повярвам, че човек като Рейчъл Секстън ще ви каже да отложите пресконференция на президента, ако няма адски сериозна причина за това. — Пикъринг явно бе обезпокоен. — Може би е трябвало да я послушате.
— О, я стига! — Тенч се закашля. — Гледали сте пресконференцията. Данните за метеорита са потвърдени от безброй специалисти. Включително цивилни. Не ви ли се струва подозрително, че Рейчъл Секстън, дъщерята на единствения човек, на когото ще навреди това съобщение, изведнъж запява нова песен?
— Струва ми се подозрително, госпожице Тенч само защото случайно ми е известно, че госпожица Секстън и баща й почти не си говорят. Не мога да си представя защо след години служба на президента Рейчъл Секстън внезапно ще реши да премине в другия лагер и да започне да лъже в полза на баща си.
— Може би от амбициозност? Всъщност не знам. Може би възможността да стане първа дъщеря… — Тенч остави думите й да увиснат във въздуха.
Гласът на Пикъринг мигновено стана леден.
— Едва ли, госпожице Тенч. Едва ли.
Тя се намръщи. Какво бе очаквала, по дяволите? Обвиняваше високопоставена служителка на Пикъринг в измяна срещу президента. Той просто трябваше да я защитава.
— Дайте ми я — каза директорът. — Искам лично да разговарям с госпожица Секстън.
— Боя се, че не е възможно — отвърна главната съветничка. — Тя не е в Белия дом.
— Къде е?
— Сутринта президентът я прати на Милн, за да се запознае с данните лично. Още не се е върнала.
Пикъринг се разгневи.
— Изобщо не ми беше съобщено…
— Нямам време за накърнена гордост, господин директор. Обадих ви се просто от добри чувства. Исках да ви предупредя, че Рейчъл Секстън е решила да преследва собствени цели във връзка с тазвечерното съобщение. Тя ще потърси съюзници. Ако ви се обади, добре е да знаете, че Белият дом разполага с видеозапис, направен по-рано днес, на който госпожица Секстън категорично потвърждава данните за метеорита пред президента, неговия кабинет и целия му екип. Ако сега, поради каквито и да било съображения, Рейчъл Секстън се опита да опетни доброто име на Зак Херни или на НАСА, кълна ви се, че Белият дом ще се погрижи тя да падне тежко и надалеч. — Тенч изчака малко, за да е сигурна, че я е разбрал. — Очаквам да отвърнете на жеста ми и да ме осведомите веднага, ако Рейчъл Секстън се свърже с вас. Тя пряко атакува президента и Белият дом ще я задържи за разпит преди да е успяла да нанесе сериозни щети. Ще очаквам да ми се обадите, господин директор. Това е всичко. Лека нощ.