— Госпожице Секстън — озадачено и дори загрижено каза директорът. — Какво става, по дяволите?
— Господин директор — отвърна тя. — Имаме сериозен проблем.
71
От черната стаичка на „Шарлот“ Рейчъл Секстън представи Майкъл Толанд и Корки Марлинсън на Пикъринг. После накратко му описа невероятните събития. Директорът на НРС я слушаше, без да помръдва.
Тя му разказа за биолуминесцентния планктон в метеоритната яма, за пътуването им по ледения шелф и откриването на шахтата под метеорита, и накрая за неочакваната атака на военен, най-вероятно спецоперативен отряд.
Уилям Пикъринг бе известен със способността си да изслушва смущаваща информация, без да му мигне окото, ала с всеки обрат в разказа на Рейчъл изражението му ставаше все по-загрижено. Тя усети смайването му, а после и гнева му, когато му описа убийството на Нора Мангър и собственото си чудотворно избавление. Макар че и се искаше да изложи подозренията си за съучастничеството на директора на НАСА, младата жена достатъчно добре познаваше Пикъринг, за да не сочи с пръст без доказателства, така че му изложи само твърдите факти. Когато свърши, директорът за няколко секунди помълча.
— Госпожице Секстън — накрая каза той, — всички вие… — Пикъринг ги изгледа един по един. — Ако това е истина, а не се сещам за причина и тримата да ме лъжете, днес сте извадили късмет, че сте останали живи.
Те мълчаливо кимнаха. Президентът беше поканил четирима цивилни учени… и двама от тях бяха мъртви.
Директорът въздъхна тежко, сякаш нямаше представа какво да каже. Събитията очевидно изобщо не се връзваха.
— Възможно ли е тази шахта под метеорита, която се вижда на радарната разпечатка, да е естествено образувание? — попита той.
Рейчъл поклати глава.
— Прекалено е симетрична. — Тя разгърна листа и го вдигна към камерата. — Безупречна е.
Пикъринг разгледа изображението и намръщено кимна.
— Не изпускайте тази разпечатка от ръцете си.
— Обадих се на Марджъри Тенч, за да я предупредя да спре президента — каза Рейчъл. — Но тя ми затвори.
— Знам. Тенч ми телефонира.
Рейчъл го погледна смаяно.
— Марджъри Тенч ви се е обадила, така ли? — „Бързо действа!“
— Току-що. Много е загрижена. Смята, че се опитвате да изиграете някакъв номер, за да дискредитирате президента и НАСА. И може би да помогнете на баща си.
Младата жена се изправи, размаха разпечатката и посочи двамата си спътници.
— За малко да ни убият! Това прилича ли ви на някакъв номер? И защо ми е да…
Пикъринг вдигна ръце.
— Спокойно. Госпожица Тенч пропусна да ми каже, че сте трима.
Рейчъл не си спомняше дали главната съветничка й бе дала време да спомене за Корки и Толанд.
— И не ми каза, че разполагате с веществени доказателства — прибави директорът. — Още преди да разговарям с вас се усъмних в твърденията й, а сега съм убеден, че тя греши. Не се съмнявам във вашите твърдения. Въпросът сега е какво означава всичко това.
Възцари се дълго мълчание.
Уилям Пикъринг рядко изглеждаше смутен, но сега объркано клатеше глава.
— Нека засега допуснем, че някой наистина е заровил този метеорит в леда. Това ни навежда на очевидния въпрос „защо“. Ако НАСА разполага с метеорит с фосили, какво ги интересува, пък и когото и да било другиго, къде е открит той?
— Възможно е заравянето да е целяло тъкмо ПОСП да направи откритието и скалата да изглежда като фрагмент от известен метеорит — отвърна Рейчъл.
— Юнгерсоловия метеорит — допълни Корки.
— Но каква е ползата от свързването му с известен метеорит? — попита директорът. Гласът му звучеше почти гневно. — Тези фосили не са ли изумително откритие сами по себе си? С каквото и събитие да са свързани?
И тримата кимнаха.
Пикъринг се поколеба.
— Освен, ако… разбира се…
Рейчъл видя зъбните колелца, въртящи се зад очите на директора. Беше стигнал до най-простото обяснение за синхронизиране на находката с Юнгерсоловия метеорит, но това най-просто обяснение бе и най-обезпокояващото.
— Освен, ако това не е трябвало да придаде автентичност на абсолютно фалшиви данни — продължи Пикъринг, въздъхна и се обърна към Корки.
— Каква е вероятността този метеорит да е фалшификат, доктор Марлинсън?
— Фалшификат ли, господин директор?
— Да.
— Фалшив метеорит? — Корки неловко се засмя. — Напълно невъзможно! Този метеорит беше проучен от безброй специалисти. Включително от мен. Химични анализи, спектрограма, рубидиево-стронциево датиране. Той не прилича на скалите, които се откриват на Земята. Метеоритът е истински. Всеки астрогеолог ще го потвърди.