Пикъринг дълго обмисля думите му, като леко поглаждаше вратовръзката си.
— И все пак, като се има предвид какво може да спечели от това откритие НАСА, очевидните признаци от подправяне на доказателствата и нападението срещу вас… първото и единствено логично заключение, което мога да направя, е, че този метеорит е отлично изпълнена измама.
— Невъзможно! — почти ядосано заяви Корки. — При цялото ми уважение, господин директор, метеоритите не са някакъв холивудски специален ефект, който може да се постигне в лаборатория, за да заблуди неколцина нищо неподозиращи астрофизици. Това са химически сложни обекти с уникална кристална структура и съотношения между елементите!
— Не оспорвам твърдението ви, доктор Марлинсън. Просто следвам логичната последователност на анализа. Като се има предвид, че някой е искал да ви убие, за да не разкриете, че е бил заровен в леда, аз съм склонен да приема всякакви невероятни възможности. Точно какво ви кара да вярвате, че тази скала наистина е метеорит?
— Точно какво ли? — възкликна Корки. — Безупречна овъглена кора, наличие на хондрули, никелово съдържание, каквото не се среща на Земята. Ако намеквате, че някой ни е измамил, като е създал тази скала в лаборатория, мога само да кажа, че тази лаборатория е на около сто и деветдесет милиона години. — Астрофизикът бръкна в джоба си, измъкна камък с формата на компактдиск и го протегна към камерата. — Датирахме такива образци с множество химически методи. Рубидиево-стронциевото датиране не е нещо, което може да се фалшифицира!
Пикъринг се изненада.
— Значи имате образец от метеорита, така ли?
Корки сви рамене.
— НАСА има десетки такива.
— Искате да кажете, че НАСА са открили метеорит, който според тях съдържа живот, и оставят хората да се разхождат с образците?! — вече обърнат към Рейчъл, попита директорът.
— Въпросът е, че образецът в ръцете ми е истински — заяви Корки. — Дайте го на всеки петролог, геолог или астроном на света и след като го изследват, те ще ви кажат две неща: първо, че е на сто и деветдесет милиона години, и второ, че химически се различава от всяка скала на Земята.
Пикъринг се наведе напред и се втренчи във фосила, запечатан в камъка. За миг изглеждаше като хипнотизиран. Накрая въздъхна.
— Аз не съм учен. Мога да кажа, само че ако този метеорит е истински, какъвто изглежда, ми се ще да узная защо НАСА не го е представила на света такъв, какъвто е? Защо някой го е заровил в леда, сякаш, за да ни убеди в неговата автентичност?
В този момент един служител от охраната на Белия дом набра номера на Марджъри Тенч.
Главната съветничка вдигна още при първото иззвъняване.
— Да?
— Госпожице Тенч, имам информацията, която поискахте. За обаждането по радиофона. Проследихме го.
— И?
— От Секретната служба смятат, че сигналът е идвал от борда на военната подводница „Шарлот“.
— Какво?!
— Нямат координатите, госпожице, но са сигурни в шифъра на подводницата.
— О, за Бога! — Тенч затръшна слушалката, без да каже нищо повече.
72
От приглушената акустика в черната стаичка на „Шарлот“ на Рейчъл започваше леко да и се гади. На екрана загриженият поглед на Уилям Пикъринг се насочи към Майкъл Толанд.
— Вие мълчите, господин Толанд.
Океанологът вдигна поглед като студент, неочаквано чул името си.
— Да, господин директор?
— Преди малко вие ни показахте един много убедителен документален филм по телевизията. Какво е мнението ви за метеорита сега?
— Хм, вижте, господин директор, трябва да се съглася с доктор Марлинсън — с очевидна неловкост отвърна Толанд. — Според мен фосилите й са автентични. Доста добре съм запознат с методите за датиране и възрастта на тази скала беше потвърдена с многобройни тестове. А и никеловото съдържание. Тези данни не могат да се подправят. Няма съмнение, че скалата е образувана преди сто и деветдесет милиона години, характеризира се с извънземно никелово съдържание и съдържа десетки вкаменелости, чието образуване също се датира преди сто и деветдесет милиона години. Не се сещам за друго възможно обяснение, освен, че НАСА е открила истински метеорит.
Пикъринг мълчеше. Лицето му изразяваше недоумение — състояние, в каквото Рейчъл не го бе виждала никога.
— Какво ще правим, господин директор? — попита тя. — Явно трябва да съобщим на президента, че има проблеми с данните.