Той отново отпи глътка коняк, изправи се и с неуверени крачки отиде при бюрото си. Погледна вдигнатата телефонна слушалка. Знаеше, че това е проява на мазохистично самобичуване, но въпреки това бавно я постави върху вилката и започна да брои секундите.
„Едно… две…“ Телефонът иззвъня. Той остави да се включи секретарят.
— Сенатор Секстън, обажда се Джуди Оливър от Си Ен Ен. Бих искала да ви дам възможност да изразите отношението си към откритието на НАСА. Моля, обадете ми се. — Тя затвори.
Секстън отново започна да брои. „Едно…“ Телефонът иззвъня. Не му обърна внимание, остави да се включи телефонният секретар. Пак репортер.
Стиснал бутилката курвоазие, сенаторът тръгна към плъзгащата се врата на балкона. Отвори я и излезе на студен въздух. Наведе се над парапета и се вгледа в осветената фасада на Белия дом. Светлините сякаш весело блещукаха на вятъра.
„Копелета — помисли си Секстън. — От векове търсим доказателство за живот в небесата. И сега го откриваме точно през годината на моите избори?“ Това не бе благоприятно, това си беше чисто ясновидство. Докъдето му стигаше погледът, в прозорците на всички жилищни блокове синееше включен телевизионен екран. Зачуди се къде ли е Гейбриъл Аш. Тя бе виновна за всичко. Тя му беше подхвърляла информация за безбройните провали на НАСА. Секстън надигна бутилката и отново отпи.
„Проклетата Гейбриъл… тя е причината да затъна така“.
Гейбриъл Аш стоеше вцепенена насред хаоса в новинарското студио на Ей Би Си в другия край на града. Изявлението на президента я бе сварило неподготвена и я беше оставило в полупарализирано състояние. Тя стоеше неподвижно в средата на помещението и се взираше в един от телевизионните монитори, докато около нея се развихряше истински пандемониум.
Първите няколко секунди на изявлението бяха предизвикали пълна тишина. Това бе продължило само мигове преди във всички посоки да се втурнат обезумели репортери. Тези хора бяха професионалисти. Нямаха време за лични размисли. На първо място работата. В момента светът искаше да научи повече и Ей Би Си щеше да му го даде. В този материал имаше всичко — наука, история, политическа драма — емоционална златна мина. Тази нощ в журналистическия свят нямаше да спи никой.
— Гебс? — Гласът на Йоланда звучеше съчувствено. — Хайде да се върнем в кабинета ми преди някой да те познае и да започне да те върти на шиш какво означава това за предизборната кампания на Секстън.
Гейбриъл усети, че я повеждат като в мъгла към стъкления кабинет на редакторката. Йоланда я сложи да седне, даде й чаша вода и се опита да се усмихне.
— Погледни го от хубавата страна, Гебс. Предизборната кампания на твоя кандидат е съсипана, но поне ти не си.
— Благодаря. Върхът.
Йоланда стана сериозна.
— Знам, че се чувстваш кофти, Гейбриъл. Твоят кандидат току-що беше прегазен от валяк и ако питаш мен, няма да се оправи. Поне не навреме, за да спечели. Но нали никой не показва снимката ти по всички канали! Сериозно. Това е чудесно. Сега Херни няма нужда от сексскандал. В момента изглежда прекалено достолепен, за да говори за секс.
Това с нищо не утешаваше Гейбриъл.
— Що се отнася до твърденията на Тенч, че предизборната кампания на Секстън била финансирана с незаконни средства… — Йоланда поклати глава. — Съмнявам се. Естествено Херни държи на обещанието си да не разпространява отрицателна информация за опонентите си. И естествено разследването на взимане на подкупи ще се отрази зле на страната. Но наистина ли Херни е такъв патриот, че да пропусне шанс да смаже опонента си, просто за да защити националния дух? Предполагам, че Тенч е поизлъгала за финансите на Секстън в опит да те уплаши. Рискувала е с надеждата да скочиш от кораба и да дадеш на президента безплатен сексскандал. И трябва да признаеш, Гебс, че тъкмо тази вечер щеше да е адски подходяща моралът на Секстън да се постави под съмнение!
Гейбриъл разсеяно кимна. Един сексскандал щеше да е гибелен удар, от който кариерата на Секстън може би никога нямаше да се възстанови… никога…
— Ти не се поддаде, Гебс. Марджъри Тенч ти хвърли въдицата, обаче ти не я налапа. Сега си свободна. Ще има и други избори.
Гейбриъл отново кимна. Вече не знаеше в какво да вярва.
— Трябва да признаеш, че Белият дом блестящо надигра Секстън — примами го да повдигне въпроса за НАСА, накара го да се ангажира, подлъга го да постави всичките си яйца в тая кошница.