Артьом знаеше, че вторият му баща, въпреки своята почти бащинска любов към него, не го мисли за продължител на неговото дело и общо взето го смята за глупчо, при това напълно незаслужено. Той не взимаше Артьом в далечните походи, въпреки че Артьом вече бе пораснал и Сухия не можеше все да го залъгва, че е малък и зомбитата ще го отмъкнат или плъховете ще го изядат. Сухия дори не разбираше, че именно със своята невяра в Артьом го подтикваше към най-отчаяни авантюри, заради които той самият после го биеше за наказание. Очевидно не искаше Артьом да излага безсмислено живота си на опасност в странствания из метрото, а да живее така, както си мечтаеше да живее Сухия: в спокойствие и безопасност, работейки и отглеждайки деца, без да пилее напразно младостта си. Но, желаейки такъв живот на Артьом, забравяше, че самият той, преди да започне да се стреми към този начин на живот, беше преминал през огън и вода и бе успял да преживее стотици приключения и да им се наслади. И не мъдростта, придобита с течение на годините, говореше в него сега, а възрастта и умората. В Артьом кипеше енергия, той тъкмо започваше да живее, и му изглеждаше напълно немислимо да води жалкото съществуване на растение, да тори и суши гъби и да сменя пелени, без да се осмелява никога да излезе отвъд петстотния метър. Желанието да се махне от станцията нарастваше в него с всеки изминал ден, тъй като той все по-ясно разбираше каква участ му готви вторият му баща. Кариерата на чаен фабрикант и ролята на многодетен баща се харесваше на Артьом по-малко от всичко на света. Именно стремежа към приключения, желанието да бъде подхванат от тунелните течения и да се понесе по тях към неизвестността, към своята съдба — всичко това навярно беше усетил Хънтър, когато го помоли за такава трудна, свързана с огромен риск услуга. Ловеца имаше тънък усет към хората и след едва едночасов разговор бе разбрал, че може да се довери на Артьом. Дори Артьом да не пристигнеше до местоназначението, поне нямаше да остане на станцията, забравил за поръчението, ако на Хънтър му се случеше нещо в „Ботаническата градина“.
И Ловеца не бе сгрешил в избора си.
За щастие Женя си беше вкъщи и сега Артьом можеше да прекара вечерта, пиейки хубав чай, слушайки последните слухове и разговаряйки за бъдещето.
— Здрасти! — отговори приятелят му на неговия поздрав. — И ти ли тази нощ си във фабриката? И мен ме сложиха там. Така ме цепи главата, че вече мислех да моля началниците да ме сменят. Но щом и теб те слагат с мен, ще изтърпя. Ти днес дежури, а? В патрула ли беше? Е, разказвай! Чух, че сте имали извънредно произшествие… какво се случи?
Артьом изгледа многозначително по-малката сестра на Женя, която така се бе заинтересувала от предстоящия разговор, че дори престана да тъпче с гъбени обелки парцалената кукла, направена й от майка й, и, затаила дъх, ги гледаше ококорено от ъгъла на палатката.
— Слушай, малката! — каза сурово Женя, осъзнал какво има предвид Артьом, — я си събери нещата и иди да си играеш у съседите. Май Катя те беше поканила на гости. Трябва да се поддържат добри отношения със съседите. Така че събери си куклите и тръгвай!
Момичето пропищя нещо възмутено и с обречен вид започна да си събира нещата, мъмрейки в движение куклата си, която гледаше тъпо в тавана с полуизтритите си очи.
— Много сте важни! Знам всичко! Ще говорите за онези ваши мухоморки! — подхвърли тя презрително на прощаване.
— Ленка, още си малка, за да обсъждаш мухоморките! Още не ти е изсъхнало млякото около устата! — постави я на място Артьом.
— Какво е това мляко? — попита с недоумение момичето и докосна устните си.
Но никой не благоволи да й обясни и въпросът увисна във въздуха. Когато тя излезе, Женя закопча отвътре завесата на палатката и попита:
— Е, какво се е случило? Разправяй! Какво ли не чух вече. Едни говорят, че от тунела е излязъл огромен плъх, други — че сте пропъдили шпионин на черните и дори сте го ранили. На кого да вярвам?
— На никого! — посъветва го приятелят му. — Всички лъжат. Това беше куче. Кутре. Андрей го прибра, морският пехотинец. Каза, че от него ще израсне немска овчарка — усмихна се Артьом.
— А точно Андрей ми каза, че е бил плъх! — каза озадачено Женя. — Нарочно ли ме е излъгал?
— А ти не знаеш ли? — отговори Артьом. — Та това му е любимата раздувка — за плъха с размерите на свиня. Той е шегобиец, разбираш ли? А при теб какво ново? Какво разправят момчетата?