Конвоят беше строг — наблюдаваше внимателно Артьом и Омир да не избягат. Блъскаха ги в гърба до прехода от радиалната линия към Околовръстната. Оставиха ги да чакат до желязната вратичка в бялата каменна стена.
След десет минути ги повикаха.
Наложи се да се превият и после пак, и пак — служебните помещения ги правеха като за морлоци. Макар че поколението, което се беше родило вече под земята, беше цялото недорасло и тук точно би му паснало по размери.
В малката стаичка заседаваха двама. Първият имаше тлъста муцуна и очила, но не му липсваше коса; целият му останал организъм беше скрит някъде в недрата на тежката полирана маса. Изглеждаше, сякаш тук има само една автономна глава.
У втория човек изобщо нямаше нищо интересно.
— Заместник-началникът на станцията Проспект на мира — Околовръстна, Сергей Сергеевич Рожин — каза незабележимият, почтително посочвайки мутрестия.
— Слушам — произнесе солидно и басово муцуната.
— Работата е такава, Сергей Сергеич. Хората трябва да отидат в Ханза. Визите са им вписани — помоли Льоха.
Главата с очилата натегнато, с усилие насочи към него своя набъбнал нос и шумно си пое въздух. Подуши миризмата и се изкриви. Явно в този кабинет не пускаха често брокери.
— Влизането в територията на Ханза до по-нататъшни разпореждания таковата се отказва и точка! — откликна Рожин.
Ситуацията стана неловка.
— И какво... никакви варианти ли няма? — попита навъсено Артьом, но Льоха му изшътка.
— Какви варианти тук подкуп на длъжностно лице таковата незабавно сега край и повече да не сте посмели никога ясно ли е или не? — занарежда страховито главата на Рожин. — В момент в който хората из цялото метро вие просто нямате право! Карантината затова и е сложена на човек за да а не това ситуацията може да излезе разбирате ли вие това или не! И ако ние сме поставени тук за да съблюдаваме ще съблюдаваме и съблюдаваме до последно понеже е заложено сами знаете какво! Мерки за фитосанитарен контрол! Суха гнилоч между другото! Този разговор е приключен!
Той замълча и в стаята настана тишина, сякаш отказът беше предварително записан на касета; ето че тя се беше превъртяла докрай, бе изщракала — и подир нея не следваше никаква музика.
Рожин изгаряше с поглед Артьом и Льоха през дебелите стъкла на очилата си, тишината се сгъстяваше и сгъстяваше; сякаш очакваха нещо от тях.
Избръмча торна муха — тежка както бомбардировач. Какво, Льоха да не я беше донесъл в джоба си?
— Значи, ще мина по повърхността — разпери ръце Артьом.
— Скапаняк си ти, Алексей.
— Въпреки това моите десет си ми ги...
— Защо пък по повърхността? — обади се най-накрая незабележимият човек. — Това не е безопасно.
Той, за разлика от Рожин, през цялата среща нито веднъж не се намуси и не изсумтя. И изобщо явно се мръщеше рядко. Лицето му беше гладко, чертите — безгрижни, гласът — приспивен.
— Сергей Сергеевич изказа официалната позиция. Той нали е на работа. Можем да го разберем. И Сергей Сергеевич правилно обозначи проблема: нашата задача е да попречим на разпространението на сухата гнилоч, опасната гъбена инфекция, която поразява печурките. Ако в главите ви е съзрял компромис, обсъдете го с мен. Ситуацията е сериозна. Сто патрона за тримата.
— Аз не съм с тях — каза Льоха.
— Сто патрона за двамата.
Артьом погледна какво става с Рожин: от такъв заговор обезателно би трябвало да изпадне в гърчове. Но не, заместник-началникът на станцията изобщо не беше пострадал — сякаш незабележимият човек издаваше инфразвук, недоловим за ушите му.
Сто патрона.
Повече от три пълнителя — от шестте, които Артьом беше взел със себе си. Само за възможността да премине в Ханза. А това е самото начало на пътя. И все пак... Всички останали маршрути, включително и минаването през повърхността, можеха да им струват още по-скъпо — например главите.
Картата пред очите: спускат се по Ханза, достигат по удобните ѝ, скоростни маршрути до Павелецка, а оттам — вече по права линия, без трудности и препятствия — се добират до Театрална. И не е нужно да минават границата с Червената линия, Райха също могат да го избегнат...