— И за това два патрона?
— Всичко си има своята цена! — Олег беше непреклонен.
— Аз не забогатявам на гърба на хората! За единия патрон ще купя гъби за Ряба, за другия — за себе си. За един ден. А утре — ново яйце. Всичко е изчислено. Като швейцарски часовник. Ако ти не искаш — ще го продам на зондеркомандата7. Те ценят гогол-могол88. Е? Ще го вземеш ли?
— За кого? — попита Омир.
— Давай тук своя гогол-могол — изсумтя Льоха. — Само по- внимателно го счупи, за да не попадне вътре черупка.
— Не учи учения!
Чук.
— Майсторски го проби! — прошепна с уважение някой в събралата се наоколо тълпа.
— Вкусно, а? — попита със завист дребосък с издут корем.
— Ти не го пий толкова бързо! Задръж, почувствай го! — посъветва го една жена, едва различима от мъж.
— Жълтъчето, жълтъчето вече тръгна ли, вижда ли някой?
— Той сякаш всеки ден яде яйца!
Кибиците не пречеха на Льоха. Той не ги забелязваше.
— Че и да го вари иска! Яйцето е хубаво сурово. Белтъкът е като течно стъкло. Човешката душа сигурно изглежда по този начин — каза Олег, почесвайки се по брадата.
— Слушай, чичо — каза му Артьом, — а как да се измъкнем оттук?
— Къде? Защо?
— Какво е нататък след вас? На Цветен булевард.
— Какво може да се прави там? Нищо! — заяви категорично Олег.
— А ако, да речем... — замисли се на глас брокерът, любувайки се на вкуса на размазаното яйце. — Ако отидеш да вадиш червеи и всеки ден спестяваш по едно яйце, а после продадеш наведнъж на Ханза двайсет и с печалбата си купиш втора кокошка? Тогава нали ще престанеш да работиш без печалба. За един месец ще излезеш в плюс, а?
— И нея с глисти ли ще я храня? Кокошката е деликатно животно, тя ще пукне от глистите! Какъв учен се извъди, а!
— А ако изчакаш пиленца? Ето, ако например ти дам един патрон кредит за петле? — Льоха подрънка с останалите патрони. — Или даже инвестирам в този петел срещу петдесет процента в нашето бъдещо акционерно дружество. А?
В този момент увълченото момиче, следило всичко това, без да откъсва поглед, реши, че не може да понася повече скуката на честния живот, метна се, подскочи и удари брокера отдолу по ръката; острите месингови патрони се пръскаха и из- попадаха през дъските на палета, през мътилката — на дъното. Почитателите на яйцата се развълнуваха.
— Ах ти, дребна гадино! — зарева брокерът. — Мамка му, ще те пребия! Веднага давайте всичко обратно!
— Ето го твоя кредит! — зарадва се Олег. — Притрябвало ми е да ставам роб! За какво ми е?
— Я се разкарай! — Льоха се отпусна на колене, започна да шари през мътилката в студената вода, търсейки потъналите си патрони; държеше недопитото яйце високо в свободната си ръка.
Момичето се отдръпна някъде в безопасност, притаи се сред разкъсаните пакети и навярно там се молеше на безпризорния си бог брокерът да не извади всичките си патронки от дъното. Останалите, давайки си сметка за автомата на Артьом, се побояха да ритат срещу ръжена.
— Парите носят нещастие! — нареждаше Олег. — На човек не му трябва много. Колко ми е нужно, едно яйце или десет? Едно ми е напълно достатъчно. А от десет може да ми се преплетат червата! Винаги съм живял така и ще продължа.
Но в този момент подлият бог на клошарите взе под внимание момичешкия шепот, откъсна косъм от сплъстената си брада, произнесе абракадабра и брокерът Льоха вместо патрон улови с гребящата си длан парче от шише. Измъкна я — разрезът беше като отворена бебешка уста, повръщаща черна кръв.
— Мръсници! Ама че мръсници сте всички тук! — Льоха неправо заплака от яд, смачка проклетото яйце и го захвърли в тъмнината.
Хората слисано млъкнаха.
— Гад! Гадина! Ти какво... Ти какво... — Олег направо изгуби ума и дума от това как бързо и свирепо изхрущя черупката и как мигновено потъна. — Ти си гад! Крастава гадина! Ти си говедо!
Той нагази заедно с Ряба в противната вода с боси крака, за да търси къде е потънала черупката — ето, стори му се, че се белее — но пръв до нея се добра някакъв гладен плъх, захапа я, помъкна я с врясъци към някое по-спокойно място и изчезна.
Това докара Олег до отчаяние.
Той остави кокошката на един прът и налетя на брокера, нелепо размахвайки ръце. Толкова години беше преживял в метрото, а не се беше научил да се бие. Брокерът му вкара един къс ляв в брадичката и веднага го просна. От палета, потопил брада във водата през надупчените дъски, Олег мърмореше отчаяно и унижено:
— Целия ми живот... Говедо... Целия ми живот... Стъпка.., Проклет търгаш... Учен... Защо? Защо ти така с мен?