Но до бордея не можеше да се доплава. Нито Олег, нито никой. Нямаше на какво. Двата канала по краищата на платформата бяха с пусти брегове.
— Напразно. Той е пътник за онзи свят — сънено осъди брокерът Олежка.
— Ей сега — каза Артьом. — Ей сега.
— Искам да умра — потвърди Олег. — И яйцето ми разбиха. Много се уморих да живея.
— Затваряй си устата! — Артьом сръчка с цевта застиналия брокер. — Да беше намерил как да се ометем оттук! А ти си покажи тумбака!
Ами какво: мръсна кожа, в кожата — дупка, от вътре навън прелива рядка водица, всичко е размазано. Омир също погледна, сви рамене. Един Бог знае дали ще умре, или не. Навярно ще умре.
Льоха се хвана за своя Христос като за парашутно въже, размърда се и тръгна, като се плъзгаше и привеждаше, да търси спасение. Да търси изход от вълчата яма.
Кой е виновен за това, опитваше се да определи Артьом. Той сам си е виновен, този човек с яйцето. Аз не съм стрелял в него. Когато умре, сам ще си бъде виновен.
— Между другото, той ми обеща кокошката, ако умре — каза току над ухото му едра жена с издута гръд и подуто око. — Много неща ни свързваха с него.
— Махай се — помоли тихо Олежек. — Вещице.
— Не си вземай грях на душата. Там кокошката няма да ти трябва. Кажи им, че ми я даваш. Докато още можеш.
— Махай се. Остави ме да си помисля за Бог.
— Завещай ми кокошката и си мисли. А най-добре веднага ми я...
Кокошката скри очи под дланта на Омир. На нея вече ѝ беше все едно.
— Как да се измъкнем оттук, лельо? — попита Артьом насинената.
— Къде си тръгнал, сладур? И защо? Тук нали също хора живеят. Кокошката може и заедно да я държим. Ето, Олег ще издъхне... А ние с теб ще се договорим! — тя му намигна с онова око, с което все още можеше да намига.
Не го убих аз, реши Артьом.
— Ей, ей!
Чуваше се някаква песен, носеше се отдалеч.
Марш.
— Ей! Там!
— Какво?!
— Там някой плава! От тунела плава!
Льоха стоеше, втренчен смаяно в задействалия се Исус.
Артьом подхвана Олежка, който, като изсъхваше, ставашевсе по-лек и всички се затичаха към канала коловоз.
Там наистина се показа нещо. Сал? Сал!
Светеше закачен на нечие чело фенер, пляскаха весла, звучеше нестроен хор. Гребяха откъм Савеловска и отиваха точно към Цветен.
Артьом изскочи насреща им, като за малко не пропадна заедно с ранения в канала, за да потънат идиотски в последна момент.
— Стойте! Ей! Стойте!
Веслата престанаха да бързат. Но още не можеше да се разбере какво има там. Кой е там.
— Не стреляйте! Не стреляйте! Вземете ни! До Цветен! Имаме пари!
Салът се плъзна по-близо. Беше настръхнал от дула. Hа него имаше петима души, въоръжени. И сега можеше да види — оставаше място за още няколко.
Всички се събраха на края: Артьом с умиращия, Омир с кокошката и Льоха със своята ръка. Осветиха ги поред с широк лъч.
— Като че ли не са изроди!
— За един пълнител ще ви закараме! Намествайте се...
— Слава на тебе... — Артьом дори не довърши израза; искаше му се да пее.
Чувствайки се така, сякаш са помилвали родния му брат той положи Олежка върху сала — непотопим, съставен от хиляди завързани пластмасови бутилки, пълни с пустота. И сам се просна до него.
— Погледни ме, само да си пукнал преди Цветен! — ободри той Олежка.
— Аз не отивам никъде — възрази той. — Къде да ходя? Какъв смисъл?
— Не го откарвай! Не разбивай женското сърце! — занарежда жената със синината.
— Къде ще го караш? — изказаха се в нейна подкрепа от джунглата. — Не мъчи човека, остави го тук. Тук е живял, нека тук да предаде Богу дух.
— Та вие ще го изядете, преди да се вкочани!
— Обиждаш ни!
Нямаше време да се препират; трябваше да отплават.
— Кокошката! Кокошката остави! Да ослепееш и с двете очи дано!
*
* *
Станция Менделеевска отиде в миналото. Напред беше плаването по помийната тръба до другия край на света, откъде- то като фар блещукаше животът.
— А вие самите накъде сте, братя? — обърна се брокерът към гребците на сала от шишета.
— Плаваме към Четвъртия райх — отговориха му. — Доброволци сме.
Глава 7
ЦВЕТЕН
В борда се удари удавник. Носеше се с гръб нагоре, ръцете му се влачеха по дъното. Сигурно беше изгубил нещо там. Жалко за него, за малко не беше доплавал до Цветен. Или не беше успял да избяга далеч от него?
— А при вас как е с изродите?
Артьом се направи, че сякаш не се обръщат към него. Премълча. Но онези не се отказваха.
— Ей, приятел! Ти, да! Питам как е при вас, на Алексеевска, с изродите?