— Сашенка.
— Може би е трябвало да си остане на своята станция? Може би всички ние просто е трябвало да си останем на своите станции, а? Не си ли го мислил? А аз понякога си го мисля. Да си седиш вкъщи и никъде да не ходиш. Да отглеждаш гъби. Макар че... Женка нали остана и какво?
— Аз. Аз ето какво казвам... Нали по-рано бях машинист. В метрото. Истински машинист в метрото, да. И... Ето каква теория имам... Един вид сравнение. Че животът е като линия... Като релси. И на него има стрелки, които превключват тези релси. И крайна спирка — само че не една, а няколко. За някой -просто от тук до там, и това е. За друг — в депото за почивка, А трети — през тайна теснолинейка се прехвърля на друга линия. Тоест... Може да има много крайни спирки. Но всеки си има само едно местоназначение! И то си е неговото! И трябва всички стрелки по пътя да се превключат правилно, за да попадне именно на местоназначението си! Да направи това, заради което изобщо се е появил на бял свят. Ясно ли го излагам? И ето, разприказвах се, може би съм стар глупак и всичко това е глупава романтика... Но да умреш от случаен куршум... Или изобщо да не ходиш никъде... Това изобщо не е за теб, Артьом. Така ми се струва. Не е твоето местоназначение. Твоето е друго. Някъде.
— От твоите уста... — Артьом издиша. — А ти на каква линия служеше? Твоето местоназначение къде беше?
— Аз? — Омир махна за още чашка. — Аз — на Околовръстната.
Артьом изкриви лице. Намигна на стареца.
— Смешно. А глистът става. Ако не знаеш какво ядеш... А?
— Аз няма.
— А аз ще. Виж какво, дядка: срещал съм вече хора, дето са ми говорили за живота, за съдбата... За предопределението. Г-глупости. Дрънканици. Разбра ли? Нищо няма. Има пусти тунели. И из тях духа вятър. Това е всичко!
Той натъпка в свития си стомах остатъците от глиста и се изправи на въздушните си, несигурни нозе.
— О-отивам да п-пикая.
Изтърси се от едната стаичка в другата — зад шперплата — и всичко се промени. Беше бар с пилон и клетница в трико, таван два метра, а стана гише, коридор с нахвърляни в него дюшеци, върху които голи хора правеха секс, някои без да бързат, други яростно, блъскайки се помежду си, търсеха опорна точка, изпънали голите си пети в опит да напипат с тях твърд; стените — облепени със страници от порносписания, стари и избледнели. Ниско — не можеш да се изпънеш. Заклатушка се нататък...
Огромен корем с къдрави косъмчета, а на главата съвсем не са останали коси; тиранти на райета, седи на продънен диван, на всяко от колената — по нимфа, а стените с тапети, такива домашни, каквито се срещат горе, в изоставените апартаменти... Гали девойките по голите гърбове, те се извиват като котки... Целуват се една друга... Тлъстината се колебае, тресе се... Тон хваща за тила едната по друг начин, грубо. Светлината угасва... По-нататък — опипом.
— Къде тук е клозетът?
— По-нататък!
Дрънка разбит роял, истински роял! И право върху капака му се е разположила пълна мадам, единият бут — наляво, другият — надясно, мадам пищи тънко, между тях усърдно се труди човек с дънково яке; кльощавият му задник с ямички е потънал в месестия разкош... Таванът плува... Какво е това, дето е нарисувано на тавана? Не... Трябва по-нататък.
Трима в черна униформа; разправят, че в стария свят са шиели такава за железопътните служители, но тя си беше намерила нови стопани; на ръкавите — трикраки паяци, черни в бял кръг: триумвиратът Чеховска, Тверска и... Пушкинска. Точно. Та тук има само един преход до тях. Те сигурно са тук всеки ден... нощ. Единият — застанал прав, вдигнал ѝ е дрехата, а своята е свалил... Тя си хапе устните, търпи... Другите двама чакат на опашка, приготвят се. Дисциплина. Роялът все още се чува тук и този, черният, сякаш следва ритъма... Два изхода — надясно и наляво.
— Къде...
И отново всичко е простичко. Никакви декори, телата — едно върху друго като в ров с разстреляни, и се движат така вяло, сякаш са недоубити... Димът се кълби, плъзга се в процепите извън стаята — да гъделичка ноздрите на съседите. Този дим прониква в очите, в белите дробове, в главата, в сърцето. По-нататък, по-нататък... А откъде беше тръгнал? Как щеше да се връща?
Надясно или наляво?
Ето един дявол с напляскан задник и над него се труди някаква такава широкоплещеста... Откъде го взимат това бельо, Господи? Нима го свалят от труповете горе... Някакво такова качествено бельо, вносно...
Насреща — момче, облечено като девойка, бърше устните си с ръкава на роклята, има мустаци като изродите в цирка — брадата жена... Тук нали по-рано е имало цирк, точно над тази станция... Знаменитият стар цирк на Цветен булевард...