И още една врата. Може би тук? Нали все пак трябва да имат тоалетна някъде тук...
Някаква трапеза. Хората са в маскарадни маски. Поне са искали да са маскарадни... Те какво, сами ли са ги рисували? Дали онзи не е оттук... Избягал?
Насреща се изправя една такава крехка, изящна и съвсем... Само че си крие ръката... В ръката... И шията... Към шията... Чувства, че шията... Че там...
— Сядай. Сядай. Не си тръгвай. Сядай. Поостани.
— Аз имам... Гъба. Аня... — той напипа гъбата в джоба си, I хвана се за нея като за амулет.
— Смешник.
— Къде ви е тук?... Аз трябва... Трябва!
— Ето. А после при мен. Моля.
Но не, повече не се върна там. Изгуби се.
А после се умори и някаква маса, а около масата — хора, a под масата — девойки. И му се повдига, а няма сили да върви по-нататък. Седна. Таванът се върти, върти се, доказателство за това, че цялата вселена се върти около Земята. Извеждат една, гола — и я шибват с пръчка по завързаните ръце. Останалите се споглеждат, аплодират.
— Не смей! Те! — Артьом се надигна, доколкото успя.
— Ти пък кой си? А?!
— Не смейте! Да я унижавате! — Скочи да ги разбутва, те го хванаха, задържаха го.
— Тя сама! Кой нея? Ние я храним!
— Откачалка! — това му го изкрещя девойката. — Разкарай се! Аз работя!
— Плесни я!
— Хайде, не ме жали! — Това е тя; тя ги моли така.
— И ти... И ти да не си посмяла! Та ти! Нали! Ти не сама! Тя не сама! Тя просто няма къде да се дене! Къде да се дене?!
— Умник! А всички ние — къде? Плесни, плесни! А сега по зърната!
— Аай!
— Оп! Дай, аз по-добре ще уцеля!
— Сядай! Сядай, пийни! Пийни с нас! Сталкер? Сталкер ли си?
— Няма със... С вас! Няма! Не пипайте! Озверели! Край! ѝ,де да се дене? Аз знам къде!
— И къде? А?!
— Ще търся! Ще търся къде другаде са оцелели хора! Ще търся! Да се махаме от това проклето място. Ние тук... Ставаме какви? Говеда! Та мен сега от вас...
— Сталкер! Фантазьор! Чухте ли! На повърхността! Ти виждал ли си си тила? Оплешивяваш. братко! И ние след теб ли? Аха!
— Ааай!
— Ах,добре! Ах, сладко. А, к-кучко?
— А ние тук, метрото, какво?! Ще се изродим! Двуглави... ще се родят! Безпръсти ще се родят! Гърбави! Безоки ще се роди! С лигавица вместо очи! Рак у всеки трети! Гуша! Ето, пребройте колко с гуша! Докато умеете да броите! Вашите деца нищо няма да умеят! А вие тук биете момичето за развлечение! А на съседната... На Мендел... Менделеевска... Там край! Там садотук! Пещери! За двайсет години! Пе-ще-ри!
— Почакай... Почакай, сталкер! Ти правилно всичко говориш. Правилно говори, а? Наш човек!
— А Менделеевска е славна станция! Този бордей срещу нея — пфу...
— Но той правилно говори всичко! Израждаме се! Гените... Гените са замърсени. Да пием, сталкер! Как се казваш? Нали, мъжаги?
— Омърсени са гените! Няма чистота! Налейте му... Ние тук имаме нещо специално, сталкер. За теб! За чистотата на гените!
— А? Какво?
— По друг начин няма да се спасим. Тежка работа. Мръсна работа. Но някой трябва да я върши. За нас!
— За нас!
— За Райха!
— За Райха!
— Я се разкарайте! Аз фашистите... Воювали са... Дедите
— Виж го ти сталкера, а? Развоюва се! Фашисти! Не следиш речите на фюрера. От сто години вече не са фашисти. Смяна на генералната линия! И чернокожите... Така! Всички хора са братя, разбираш ли? Ако гените не са повредени! Хората трябва да се държат заедно. Против изродите! Защото спасението от метрото е едно... И? И?
— Чистота На Гените — Спасение На Народа! — обадиха се в хор.
— Дарвин наистина е бил стабиляга!
Никъде не можеше да отиде с тези крака.
— И трябва! Трябва да се прочиства, сталкер! Ти се катери там, катери се! Търси къде можем да живеем! Наздраве! Ххха-ха! Ание засега тук ще... чистим. Всеки има своя! Работа! Hopмален си ти! Нормален! Не се бой! Удари едно!
Събра сили да отпълзи, строполи се под масата. А там — голи девойки, заседнали между краката на ораторите. Повърна.
Изпълзя на четири крака навън. Зад гърба му — аплодисменти.
— Говеда... Оскотили се... И аз с вас... се оскотих...
И после вече се завъртяха стаи-стаички-стайченца, странни, съществуващи или не, боядисани, картонени, облепени с голо, голо, голо, и голите се бутат в лицето му, и някой гол се опитва отгоре да премине през него, и още през цялото време, през цялото време някой върви подире му прокрадва се догонва го дявола ли е или кой или онези гуляйджии са изпратили убиец тях така би ги на бесилката да повисят не бяха ли сред тях тези които тогава го осъдиха преди две години може и да са били а отзад все крачки и трябва по-бързо а на четири крака как това навярно не е убиец все пак а дявол а сатана зад него да вземе да вземе иска да го замъкне още осем метра надолу на следващия кръг а там какво махай се махай се не те искам къде е гъбата ми къде е гъбата ми която тя ми е пъхнала къде ми е амулетът от тези зли сили господи спаси!