Тъкмо в този момент бе прозрял цялото безумие на войната: нелепия й повод, който след време съвсем се обезсмисляше; сляпата омраза, която трябваше да се подхранва дълго след като е забравен случаят, породил тази омраза; пълният абсурд на това, че, убивайки или причинявайки мъка, един човек може да докаже правотата си или да отстоява принципите си.
Някъде в далечното си минало, помисли си той, в началото на своята история, човешкият род бе възприел едно безумие като свой принцип и упорито го прилагаше, а днес беше готов в името на това превърнало се в принцип безумие, ако не да се самоунищожи, то поне да погуби всички онези ценности, материални и духовни, които бе изграждал в продължение на много изпълнени с труд столетия и които олицетворяваха човешката му природа.
Луис седеше на един съборен дънер, но когато Инок го доближи, се изправи на крака.
— Реших да ви почакам тук — каза той. — Надявам се, че нямате нищо против.
Инок прекрачи извора.
— Тялото ще бъде тук утре привечер — съобщи Луис. — От Вашингтон до Мадисън ще го докарат със самолет, а оттам дотук с камион.
Инок кимна одобрително.
— Радвам се да го чуя.
— Настояха — каза Луис — още веднъж да ви питам какво е това тяло.
— Обясних ви снощи — отговори Инок, — че нищо не мога да ви кажа. Бих искал да мога. От години се мъча да измисля някакъв начин да го кажа, но е просто невъзможно.
— Това тяло има извънземен произход — заяви Луис. — Сигурни сме в това.
— Вие смятате така — каза Инок, без да го отрича.
— Къщата също — продължи Луис.
— Къщата — реагира Инок остро — е построена от моя баща.
— Но нещо е станало с нея — настоя Луис. — Не е същата, каквато я е построил баща ви.
— Годините всичко променят — каза Инок.
— Всичко, освен вас.
Инок му се ухили.
— Това, изглежда, ви дразни — отбеляза той. — Смятате, че е нещо нередно.
Луис поклати глава.
— Не, не мисля така. Всъщност нищо не си мисля. След толкова години наблюдения свикнах да ви възприемам такъв, какъвто сте, заедно с всичко, което ви заобикаля. Не да ви разбирам, естествено, а да ви приемам безрезервно. Понякога си казвам, че съм луд, но бързо ми минава. Опитвал съм се да не ви досаждам. Старал съм се нещата да остават точно такива, каквито са. И сега, когато се запознах с вас, съм доволен, че съм постъпвал така. Но това, което правим, е грешка. Държим се тъй, сякаш сме врагове, като две настръхнали едно срещу друго кучета — не е хубаво. Мисля, че нас двамата ни свързва нещо. Тук става нещо странно и не бих желал да направя каквото и да е, което би се изтълкувало като вмешателство.
— Вече го сторихте — отсече Инок. — По-лошо от това, че откраднахте тялото, не можехте да направите. Ако си бяхте поставили за цел да ми навредите, нищо по-лошо не можехте да измислите. И не става дума само за мен. Дори изобщо не става дума за мен. На целия човешки род навредихте!
— Не ви разбирам — каза Луис. — Съжалявам, но не ви разбирам. Онзи надпис върху плочата…
— Това беше моя грешка — прекъсна го Инок. — Изобщо не трябваше да поставям тази плоча. Но тогава ми се струваше, че постъпвам правилно. Не очаквах, че ще се появи някой и ще започне да си пъха носа навсякъде…
— Приятел ли ви беше?
— Приятел ли? А, имате предвид тялото. Ами не съвсем. Не точно това лице.
— Сега, като разбрах какво съм сторил — каза Луис, — съжалявам.
— От това полза няма — отвърна Инок.
— Има ли нещо — каквото и да е, — с което мога да ви бъда полезен? Нещо повече от това да върна тялото?
— Да — отговори Инок, — може би ще имам нужда от вашата помощ.
— Казвайте — отзова се Луис веднага. — Стига да мога…
— Възможно е да ми потрябва камион. За да натоваря и откарам някои неща. Дневници, някои вещи. Може да ми потрябва всеки момент.
— Ще ви осигуря камион — каза Луис. — Ще бъде на ваше разположение. И помощници ще осигуря за товаренето.
— Може да се наложи да разговарям с някой, който разполага с власт. Най-висша власт. Президента. Държавния секретар. Може би ООН. Не зная. Трябва да обмисля. И не само ще имам нужда да ми се осигури връзка с тях, но ще ми трябват и някакви гаранции, че ще се вслушат в това, което ще им кажа.
— Ще уредя — продължи Луис — да докарат подвижна късовълнова станция. Ще бъде в постоянна готовност.
— И някой, който да се вслуша в думите ми?
— Точно така — отвърна Луис. — Когото посочите.
— И още нещо.
— Само кажете — откликна Луис.
— Да забравите всичко, ако се наложи — каза Инок. — Може и да нямам нужда от всичко това. Нито от камиона, нито от останалото. Може би нещата ще си останат такива, каквито са сега. В такъв случай ще можете ли — вие и останалите замесени — да забравите цялата история?