— И не каза нищо друго?
Поклатих отрицателно глава.
Старецът ме плашеше. Да, наистина той бях аз, но той беше едно аз, което бе видяло страшно много. Чудех се как ли е загубил окото си. После се запитах дали наистина искам да знам.
— Можете ли да ме върнете у дома? — попитах.
Той кимна безмълвно. После добави:
— Да, можем, но няма да е лесно, а и ще означава, че сме се провалили. Ще трябва да заличим спомените ти, да премахнем от паметта ти цялата информация за това място, ще трябва да унищожим способностите ти да Бродиш из световете… Но ако искаш, можем да го направим. Може да се чудят къде си бил, но пък времето не тече като постоянен поток между световете, така че е възможно да си отсъствал не повече от пет минути… — По лицето ми сигурно се беше изписала надежда. — Но така ли ще ни напуснеш?
— Господине, не се обиждайте, но аз дори не ви познавам. Какво ви кара да мислите, че бих се присъединил към организацията ви?
— Ами ти идваш с най-високи препоръки. Джей е казал така. Както е споменал, не можем да си позволим да изгубим и един оперативен работник.
— Аз… аз ли съм заместникът, за който говореше той?
— Страхувам се, че да.
— Но той бе убит заради мен.
— Още една причина да останеш. Загубата на Джей беше трагедия. Загубата на двама ви ще е катастрофа.
— Разбирам… — Сетих се за дома — истинския ми дом, не за безбройните различни негови сенки. — Значи можете да ме върнете обратно?
— Да, щом искаш да изклинчиш, можем да те върнем.
Затворех ли очи, виждах Джей да ме гледа от червената земя преди да умре. Въздъхнах.
— Ще участвам — казах. — Но не заради вас, а заради Джей.
Той протегна ръка. И аз протегнах своята, за да ги стиснем като възрастни хора, но вместо това той хвана дланта ми в своята огромна и твърда длан, и се втренчи в очите ми.
— Повтаряй след мен! — нареди ми той. — Аз, Джоузеф Харкър…
— А… Аз, Джоузеф Харкър…
— Като разбирам, че във всичко трябва да има баланс, заявявам, че ще направя всичко по силите си, за да защитавам и пазя Алти-лената от тези, които биха й навредили или използвали според волята си. Обещавам, че ще направя всичко по силите си да поддържам и подкрепям МеждуСвят и неговите ценности.
Повторих го колкото можах по-добре. Той ми помагаше, когато се запъвах.
— Добре — каза Старецът накрая. — Надявам се, че вярата на Джей в теб ще се оправдае. Иди да вземеш екипировката си от дежурния интендант. Хранилищата се намират в квадратната сграда от другата страна на плаца. В момента е единайсет нула нула — имаш достатъчно време да се настаниш в твоята казарма и да разопаковаш багажа си до единайсет и четирийсет и пет. Обядът е в дванайсет нула нула. В дванайсет и четирийсет започваш основното обучение.
Той стана и тръгна. Исках да му задам още един въпрос.
— Сър? Вие обвинявате ли ме за смъртта на Джей?
Светодиодното му око заблещука в студено синьо.
— Хм? Да, разбира се. Както и още петстотин души в базата. Имаш да се реваншираш за ужасно много неща, момче.
И излезе.
Все едно да си нов ученик в училище, което ненавиждаш. Дори още по-лошо. Все едно да си нов ученик в училище, което ненавиждаш, и което за капак се ръководи от армия садистични директори, и където учениците идват от различни страни и имат само едно-единствено общо нещо помежду си.
Всички те мразят.
Не можеше да е по-зле. Никой не плюеше в храната ми, никой не ме завличаше зад казармите, за да ме пребива от бой, никой не ми пъхаше главата в тоалетната и не пускаше водата, но и никой не говореше с мен, освен ако не се налага. Никой не ми помагаше. Ако вървях до класната стая по грешен път, никой не ми казваше, а когато ме видеха да тичам през плаца, плувнал в пот и останал без дъх, защото съм закъснял с пет минути… е, единствено тогава ги виждах да се усмихват, гледайки към мен.
Случайно ме събаряха, докато се катерехме по въже, получавах най-слабия гравитационен отблъскващ диск при състезание с дискове и най-старата, очукана и слаба пръчка по Магия 101, ядях сам на маса, насред претъпкана с хора зала… да, това се случваше, даже често.
Но нямах нищо против.
Дори обратно — радвах се. Не ме наказваха повече от това, което смятах, че заслужавам. Джей ми спаси живота, измъкна ме от онзи кораб насред Абсолютното нищо, спаси ме от собствената ми глупост, а аз му се отплатих, като оставих да го убият.