Минахме през портала (този път приличаше на въртяща се врата в универсален магазин, само че с мокри панели от цветно стъкло), застанахме върху едната страна на огромен додекахедрон и Джай отвори запечатаните заповеди. Той извади листа и пусна плика (на когото веднага израснаха криле и отлетя, в Промеждутъка е трудно да замърсяваш). После разгърна листа с инструкциите, мълчаливо го прегледа и каза:
— Трябва да достигнем следните координати — и ги прочете. — Светът е от неутралните в конфедерация Лоримаре. Там ще вземем три маяка, поставени на един квадратен километър от изходната ни точка.
Взех листа и го погледнах. Можеш да разбереш някои неща за дестинацията дори само като погледнеш координатите. Ако си представите Арката — както наричаме Алти-лената — като лък, дебел в средата и изтъняващ към краищата, тази Земя беше почти в средата на извивката на Арката, в най-дебелата част. Световете в крайните части на роговете са или изцяло магични или изцяло технологични, но с приближаването към центъра разграничаването започва да намалява и почти напълно да изчезва. Бинарните и МАГ имат пълна власт над милиони Земи в роговете, но с приближаването към средата на Арката желязната им хватка леко се разхлабва. Има Земи, където МАГ или Бинарните дърпат конците зад кулисите, използвайки хора като илюминатите или технократите. А има светове, чиито цивилизации се основават на науката или на вълшебството, но все още не са подчинени от нито една от враждуващите страни. Моята Земя е от тях. Тя е малко по-напреднала в науката, отколкото в магията. А светът, в който отивахме, бе още по-близо до центъра на Арката — везните на цивилизацията му рано се бяха наклонили в полза на науката, но също толкова лесно можеха да са се наклонили и в другата посока, към магията.
Джай ме посочи и каза:
— Моля, ескортирай ни до правдивата ни дестинация, Бродещ!
Кимнах, запечатах координатите в главата си и ги оставих да ме придърпват насам-натам също като лескова пръчка за търсене на вода. Занулих в точния изходен възел, който исках — пулсираща карирана леха на далечната страна на нещо, което приличаше на поле от разлюлени ивици тофу. Скочихме един по един от додекахедрона върху огромно кипарисово парче, носещо се с мек златист блясък. Бях готов да ги отведа от там до лехата, когато изведнъж нещо профуча край главата ми и остави след себе си цветна ивица.
— Морфож! — извика Джакон. — Скрийте се!
Тъй като си беше Джакон, тя игнорира собствената си заповед, зае вълча поза и заръмжа заплашително, оглеждайки изпод вежди заобикалящия ни хаос.
Джо, Джай и Джозеф също се заоглеждаха внимателно. Дж/О приклекна, вдигна лазерната си ръка и започна да следи координатната система в електрическото си око в опит да хване на мушка заплахата. Той за малко не падна от изненада, когато скочих пред него и закрих с гърди дулото на лазера му.
— Задръж! — изкрещях. — Не стреляй! Той ми е приятел!
Другите ме погледнаха изумено.
— Това е морфож! — каза Джай, без да изпада в многословие, предвид спешния случай. — Те всички са опасни!
Дж/О се опита да ме заобиколи, за да се прицели отново в Ню. Аз отново застанах пред лазера, а Ню тревожно надзърташе иззад рамото ми.
— Той е съществото от Промеждутъка, за което ви разказах. Онова, което… — спрях, като осъзнах, че не бе много мъдро от моя страна да споменавам случилото се с Джей. — Което… ми спаси живота — завърших доста неубедително. — Вярвайте ми, няма да ви нарани!
Спътниците ми изобщо не изглеждаха убедени, но бавно излязоха от скривалищата си. Ню предвидливо остана зад мен. Заговорих му успокоително, надявах се малко да го окуража.