После се чу „пук!“ и щитът изчезна в ярката светлина на пурпурния огън. Джай се срина на пода.
Чух ръмжене. Джозеф бе вдигнал Джакон, момичето-вълк, и я хвърли, почти като при игра на боулинг, към стълбището. Все едно играехме в База Прим, само че този път беше наистина. Тя събори дузина стрелци и се претърколи като гимнастик. После скочи от стълбите върху Невил. Мисля, че очакваше да го събори на пода, но докосна желираната му плът и замръзна, като човек, парализиран от опарване на медуза. Той я вдигна като детска играчка, разтърси я силно и я хвърли. Джакон повече не помръдна.
Джозеф изръмжа и замахна към Невил. Сигурно би било като да те удари танк, но желираният човек всъщност изобщо не се трогна. Джозеф заби юмрука си дълбоко в огромния корем на Невил, който просто се разтегли като на забавен кадър, без явно изобщо да смути Невил.
Желираният човек се засмя с гръмък, кален, бълбукащ смях.
— Изпращат деца насреща ни! — каза той. После протегна ръце — желираната плът се изстреля напред и покри лицето на Джозеф. Виждах как той се бори да диша, очите му се разшириха. После и той се строполи в безсъзнание.
Джо запърха нагоре, докато стигна гредите на тавана. Застана в най-горния ъгъл, далеч от обсега на стрелите.
Лейди Индиго щракна с пръсти и Скарабус коленичи в краката й. С един пръст тя докосна татуировката, която се гънеше по гръбнака му — рисунка на дракон.
И тогава Скарабус изчезна, а на негово място се появи огромен съскащ дракон, създание с криле и дълги нокти в комплект с кошмарно питоноподобно тяло. Той полетя със светкавична скорост към Джо. Тя ужасено запърха с криле в стената.
Той се уви около нея почти мързеливо, после я блъсна в стената и се спусна към пода, понесъл отпуснатото й тяло. Когато се сви на земята и се отърси, пак си беше Скарабус. Джо лежеше на пода до него.
Възцари се тишина.
Исках да направя нещо, но какво? Нямах специални умения или сили, като другите, и не носех оръжия — никой не носеше, с изключение на Дж/О, чиито оръжия бяха вградени. Това все пак беше само тренировъчна мисия.
— Имаш много сладки приятели — каза лейди Индиго. — И всички те също са Бродещи, в известен смисъл. Никой не е толкова силен или способен като теб, но като ги сварим и бутилираме, всеки ще захрани по един-два кораба. Нали?
Отнема известно време да ви го разкажа, но всичко се случи за няколко секунди. Бяхме останали само аз и Дж/О. Може и да си бях имал проблеми с малкото келеме — предполагам, че и аз съм бил същия на неговата възраст, но точно сега бяхме само двамата — и Ню, който се бе свил до размера на топка за боулинг с ужасен нюанс на полупрозрачно сиво.
— Не смятам така! — отвърна Дж/О на въпроса на лейди Индиго и насочи лазерната си ръка към нея. На връхчето й се появи нежен рубинен блясък, но нищо друго. Реших, че не му е сега времето да изтъквам, че отвъд определен предел технологията не работи в изцяло магичен свят.
Дж/О каза дума, която сигурно бе взел от някой от речниковите си програми, защото не я беше научил от мен.
После лейди Индиго също каза дума, която няма да намерите в нито един речник, махна с ръка и Дж/О застина. По лицето му се появи глуповато изражение.
— Откарайте ги в тъмницата! — нареди тя на войниците. — Всеки да бъде затворен в отделна килия. И ги оковете. — Тя пристъпи към Дж/О. — Иди с тези добри мъже до килията, която са ти приготвили и им помогни да те оковат. Ще дойда да те видя, след като всички се настаните.
Той погледна към нея като шпаньол, който гледа Господ. Догади ми се, защото знаех, че сигурно и аз съм изглеждал така, когато Джей ме спаси от пиратския кораб.
Но знаете ли от какво ми се догади още повече? Ще ви кажа. Ето от какво — оставиха ме последен, защото не се бояха от мен. Всеки друг бе проблем, който трябваше да бъде решен, или неприятност, която да се отстрани. Аз бях тривиалност. Не бях важен.
— Ами аз? — попитах.
— А, да! Малкият Джоуи Харкър! — лейди Индиго приближи до мен, застана дори прекалено близо. Усещах парфюма й, който бе нещо като смесица от рози и гнилоч. — Какво съвършено подходящо време. Надявах се да хвана първокласен Бродещ в малкия ни капан, но ти си повече, отколкото смеех да се надявам. Имат нужда от теб на МАГ. Много е спешно. Всеки момент ще започне голямо нападение. А ти можеш да захраниш флота от бойни кораби. След час тръгва куриерска шхуна и ти ще бъдеш на борда й. Разбира се, ще бъдеш парализиран. Скарабус!