Скарабус зяпна Джай за миг, после започна да се смее. Беше очевидно защо. От негова гледна точка, независимо дали спечелим или загубим, ще се озовем в лапите на лорд Сатър. Аз също не виждах каква е разликата. Лорд Сатър можеше да бъде наречен по много начини, повечето от които оскърбителни и в никакъв случай не в негово присъствие, но „глупав“ не беше сред тях.
— Извикайте вашия шампион! — извика Скарабус.
Джай поклати глава.
— Трябва ти и твоите хора да се закълнете, че няма да ни навредите, ако нашият шампион победи.
Войниците погледнаха Скарабус. Той кимна.
— Заклевам се! — извика той.
„И аз! И аз!“, повториха войниците един по един. Изглеждаха извънредно развеселени.
— Готов съм! — каза Джай. Знаех, че има план, и просто се надявах да науча навреме какъв е.
— Ти ли? — в гласа на Джакон се долавяше насмешка. — Дай на мен, ще му разкъсам гърлото.
— Простете? — каза Джозеф. — Най-едрият? Най-силния? Хайде де, приятели, приложете малко многоизмерна математика.
— Тук не става въпрос за сила — каза Дж/О. — Въпросът е във фехтовалното умение. Някой от вас изобщо изправял ли се е срещу ятаган? — Никой не отговори. — Така — продължи той, — а аз съм фехтовач на олимпийско ниво. И съм участвал в исторически възстановки на бой с мечове, със саби с широко острие, с къси саби и с ятагани.
— Мястото е магическо — каза Джай. — Със силна магия. Вие вече сте слаби, а ти си най-малкият от нас, Дж/О. Този свят не разпознава способностите ти.
— Не става въпрос за наномрежи и подсилени рефлекси — контрира Дж/О. — Става дума за умения. Мога да се справя!
Всички ме погледнаха, а аз погледна към Джай. Той кимна.
Дж/О изглеждаше толкова самодоволен, колкото може да е една киборгска физиономия.
— Джо, можеш ли да ме отнесеш долу?
Тя кимна.
— Тогава им поискай меч.
Аз свих рамене.
— Хей! — провикнах се. — Да ви се намира един меч за нашия шампион?
Един от войниците извади меч, пристъпи няколко крачки напред, остави го на земята и пак се върна назад. Смехът стана по-силен.
— Благодаря! — казах аз. — Наслаждавайте се на шоуто! Не забравяйте да оставите бакшиш на сервитьора!
Тогава Джо подхвана Дж/О и прелетя с него до пода. Той взе меча си — който бе дълъг почти колкото него — и се поклони на Скарабус.
Войниците се засмяха още по-силно. Ако беше възможно да разсмееш някого до смърт, вече щяхме да сме спечелили. Скарабус ни погледна.
— Какво? — попита. — Пращате ми най-малкото дете с надеждата да се смиля? — и се ухили широко. — Няма да има милост! — изкрещя той, вдигна ятагана и нападна.
Той беше добър. Беше много, много добър!
Проблемът беше, че за всички ни бе очевидно — дори за него, дори за войниците — че Дж/О беше по-добър. От първия миг, в който остриетата се кръстосаха, той бе по-бърз. Много по-бърз. Сякаш знаеше къде точно се намира ятаганът на Скарабус във всеки един момент от битката и затова вече беше на друго място.
Главното, което помня, е колко шумна беше битката. Всеки път, когато остриетата се удряха, в залата отекваше звука на метал върху метал. Все още го чувам.
Скоро Скарабус заряза цялата идея за интелигентна фехтовка и се опита да спечели, като се възползва от размера и силата си, нанасяйки на Дж/О страхотни удари, които моето кибер-аз едва успяваше да парира или блокира.
После Дж/О се спъна и Скарабус нападна, стоварвайки острието с всичка сила, с триумфален крясък — а Дж/О се отмести встрани, бърз като мисълта, като същевременно вдигна меча си.
Татуираният мъж се наниза на меча на Дж/О.
Победният вик на Скарабус бе прекъснат. Той не извика — не се чу и звук. Просто сграбчи металната дръжка и зяпна Дж/О с изумление.
После падна на пода — и тогава адът се отвори.
Кожата му закипя. Сякаш всичките му татуировки са били пленени в плътта му и смъртта му ги освободи. Чудовища, демони, неща, които не можех да назова — всички се надигнаха и побягнаха от него, разширяваха се и ставаха все по-плътни…
А после потрепериха и за миг застинаха насред полета си.
След това сякаш гледах филм на обратно. Татуировките бяха засмукани обратно във водовъртеж от мастило и очертания, и след секунди отново бяха върху кожата му. Скарабус се надигна на лакът, изкашля червена кръв и я избърса с изрисуваната си ръка.