— Не мисля, че Галахад — какво беше това ново име, с което иска да го наричаме — Ланселет? — Та не мисля, че от него би станал добър крал. Той е фантазьор, напомня на люлееща се от вятъра тръстика.
— Но ако негов баща беше Утър Пендрагон… Талиезин поклати глава.
— Той е роден последовател, Вивиан, а не водач.
— Все пак, това се дължи на възпитанието му в двора на Бан — като незаконороден. Ако беше расъл като кралски син…
— А кой би управлявал Авалон през всички тези години, ако ти бе избрала кралска корона в християнския свят отвън?
— Ако управлявах редом с Утър — рече тя, — този свят нямаше да е станал всецяло християнски. Надявах се, че Игрейн ще има власт над Утър, и че ще я използва в името на Авалон…
Той отново поклати глава.
— Няма смисъл да оплакваме ланшния сняг, Вивиан. Дойдох да говорим за Утър. Той умира.
Тя вдигна глава и се втренчи в стария човек пред себе си.
— Значи вече дойде мигът — усещаше как учестено бие сърцето й. — Но той е прекалено млад, за да умре…
— Той винаги е държал сам да води войската в битките, докато някой по-мъдър от него би оставил тази работа на генералите си. Бил е ранен, а сега има треска. Предложих услугите си на лечител, но Игрейн не разреши, а и свещениците се противопоставиха. Тъй или иначе, и аз нямаше да му помогна. Неговият час е ударил — видях го в очите му.
— Каква кралица е Игрейн?
— Отговаря на твоите очаквания — каза старият друид. — Красива, доста набожна. Облечена е винаги в траур — жали децата, които е загубила. Роди още един син по Всех Святих — но той живя само четири дни. Придворният свещеник е успял да я убеди, че това е наказание за греховете й. От мига, в който се венчаха с Утър, името й е съвършено неопетнено от каквито и да е било слухове. Остава единствено това прекалено ранно раждане на момчето, но и то е достатъчно. Попитах я какво ще прави след смъртта на Утър, и като се наплака, тя ми отговори, че ще се оттегли в манастир. Предложих й да дойде на Авалон, където ще е близо до дъщеря си, но отвърна, че мястото не е подходящо за християнска кралица.
Усмивката на Вивиан помрачня.
— Не съм очаквала да чуя това от Игрейн.
Вивиан, нямаш право да я обвиняваш дори в мислите си. Тя подчини живота си на твоите планове. Авалон я отхвърли, точно когато се нуждаеше най-много от всички нас. Ще упрекнеш ли момичето, че е намерило утеха във вяра по-простичка от нашата?
— През ум не ми минава — а пък ти си единственият човек в Британия, който би нарекъл Великата кралица момиче!
— За мен, Вивиан, дори ти понякога си оставаш момиче. Същото малко момиченце, което някога се катереше на коленете ми, за да докосне струните на арфата.
— А сега почти не мога да свиря. Пръстите ми са вдървени от годините — рече Вивиан.
Талиезин завъртя отрицателно глава.
— О, не, мила. В сравнение с тези, твоите ръце са млади — той протегна възлестите си тънки пръсти напред — и все пак аз свиря всеки ден както можеше да правиш и ти, ако бе пожелала. Но ти предпочете властта пред песните.
— А какво щеше да стане с Британия, ако бях избрала песните — избухна тя.
— Вивиан — започна той строго, — не те съдя, само говоря за нещата такива, каквито са.
Тя въздъхна и подпря брадичката си с ръка.
— Ненапразно съм чувствала нужда от баща тази вечер. Значи този момент, който очаквахме, и от който се бояхме толкова години, е дошъл. А какво ще кажеш за сина на Утър, отче? Готов ли е за кроната?
— Трябва да е готов — каза Мерлин. — Утър няма да доживее Еньовден. Видях как гарваните се събират, също както след смъртта на Амброзиус. А що се отнася до момчето — нима не си го виждала?
— Понякога ми се мярка в магическото огледало — отвърна тя. — Изглежда здрав и силен, но това не ми говори нищо, освен че поне на вид е подходящ за крал. Ти си го посещавал, нали?
— Съгласно волята на Утър отивах от време на време, за да следя развитието му. Видях, че чете същите латински и гръцки книги, от който твоят син научи толкова за бойна стратегия и тактика. Екториус е римлянин до мозъка на костите си, та завоеванията на Цезар и подвизите на Александър са просто част от съществуването му. Той е образован мъж, и е обучил и двамата си сина в бойното изкуство. Младият Кай вече е участвал в битка — миналата година; Артур много искал също да отиде на бой, но като покорен син не възразил срещу решението на баща си.