— Ако е получил римско възпитание — запита Вивиан — ще слуша ли повелята на Авалон. Той трябва да води и племената на Древните, а и народа на пиктите, не забравяй.
— Погрижил съм се за това — рече Мерлин. — Срещнах го с древните племена, и му обясних, че те са съюзници на Утър в общата борба да защитим нашия остров. Те го научиха да стреля със стрелите, които са наследили от елфите, да се движи безшумно през пирена и мочурищата, и… — той се поколеба, после добави многозначително: — Умее да гони елени и не се бои от тях. За миг Вивиан притвори очи.
— Толкова е млад…
— Богинята избира най-младите и най-силните, за да поведат нейните войни — рече Талиезин.
Вивиан преклони глава.
— Нека бъде тъй — рече тя. — Той ще бъде подложен на изпитание. Доведи го тук, ако успееш, преди Утър да е умрял.
— Тук? — Мерлин поклати глава. — Първо трябва да премине изпитанието, едва тогава ще му покажем пътя към Авалон и двата свята, над които трябва да властва.
Вивиан отново склони.
— Нека тогава да бъде Драконовият остров — каза тя.
— Нима древния обред? Когато коронясваха Утър, той не бе подложен на него…
— Утър беше воин. За него бе достатъчно да стане повелител на дракона — каза Вивиан. — Но това момче е толкова младо, че не е проливало кръв. Трябва да бъде подложен на изпитание и да се докаже.
— Но ако се провали…
Вивиан изскърца със зъби.
— Няма право да се провали!
Талиезин изчака, докато отново срещна погледа й, и повтори:
— Ако се провали… — Тя въздъхна:
— Е, ако стане така, няма съмнение, че Лот е готов да поеме короната.
— Трябваше да вземеш един от синовете на Моргоуз и да го отгледаш тук, на Авалон — каза Мерлин. — Гауейн би бил подходящ. Луда глава е, и много избухлив — по-скоро прилича на биче, докато синът на Утър е чистокръвен жребец. Но от Гауейн би станал нелош крал — пък и той е роден от Богинята — Моргоуз е дъщеря на майка ти, и нейните синове имат кралска кръв в жилите си.
— Нямам вяра на Лот — настоя разгорещено Вивиан, — а на Моргоуз още по-малко!
— И все пак Лот държи в ръцете си северните кланове, а и племената биха приели…
— Но пък тези, които са с Рим — никога — рече Езерната дама. — И Британия ще се раздели на две кралства — постоянно враждуващи, и няма да има сили да отблъсне саксонците и дивите северни племена. Не. Трябва да е синът на Утър, той не бива да се провали!
— Ще стане тъй, както повели Богинята — отвърна строго Мерлин. — Не бъркай нейната воля със своята.
Вивиан покри лицето си с ръце.
— Ако той се провали — ако ще се провали, всичките ни усилия ще са били напразни — каза тя отчаяно. — Всичко, което причиних на Игрейн, на всички, които обичам. Отче, нима си предвидил неговия провал?
Богинята не ми е известила волята си — рече той, — пък и нали ти самата предсказа, че това момче ще има силата да обедини Британия. Пази се от греха на гордостта — не мисли, че знаеш кое е най-доброто за всеки мъж и жена на тази земя. Ти управлява добре Авалон…
— Но съм вече стара — тя повдигна очи към него и срещна съчувствения му поглед, — и някой ден скоро ще се срещнем.
Мерлин склони глава; дори той се подчиняваше на този закон.
— Когато това време дойде, ти ще разбереш; но то не е настъпило, Вивиан.
— Не — каза тя, борейки се с внезапно обзелото я отчаяние, и с нещо непознато, което изгаряше тялото й и терзаеше съзнанието й, — когато то настъпи, когато вече няма да съм способна да виждам в бъдещето, ще предам властта на Авалон в други ръце. Моргана е още млада, а Рейвън, която много обичам, е обвързана с обета си за вечно мълчание, за да бъде проводник на гласа на Богинята, това време също дойде прекалено рано…
— Когато и да дойде, Вивиан, то ще е навреме — каза Мерлин. Той се изправи висок, но вече с несигурни движения, и Вивиан забеляза колко тежко се облегна на тоягата си. — Добре тогава, аз ще заведа момчето на Драконовия остров по време на пролетното топене на снеговете, и там ще се разбере готов ли е за трона. Ако е готов, ти ще му предадеш меча и чашата, като знак за вечната връзка между Авалон и света отвън…
— Меча ще му дам — рече Вивиан. — Но за чашата — не съм сигурна. Мерлин кимна.
— Оставям решението на твоята мъдрост. Ти си гласът на Богинята, но не си ти тази, в която Богинята ще се въплъти за него…
Вивиан поклати глава.
— Той ще срещне Великата майка в мига на своя триумф — рече тя, — от нейните ръце ще поеме меча. Но първо трябва да докаже силите си, и да се срещне с Девствената ловджийка… — лека усмивка прекоси лицето й. — И независимо от последствията от тяхната среща, няма да поемаме рискове, както на времето с Утър и Игрейн. Ще осигурим кралската кръв, каквото и да произлезе от това по-късно.