Отново мълчание, още по-дълбоко, в сравнение с виковете й, прекъсвано само от тежкото дишане на пророчицата, изпаднала в транс. И отново Рейвън:
— Горя! Горя! Време е… — и пак натегнало от ужас мълчание.
— Те препускат! Препускат — пролет е, елените се разгонват — препускат, бият се, избират крал! О, колко кръв, колко кръв! Ето го, най-големият сред всички, препуска гордо, а по рогата му има кръв…
Отново продължително мълчание, а Моргана видя през спуснати клепачи пролетното препускане на разгонено еленово стадо. Отново видя една картина, която много-много отдавна й се бе мярнала в едно сребърно блюдо, пълно с вода — един мъж сред еленово стадо, сражаващ се, борещ се за живота си…
— Ето детето на Богинята — той тича, тича… Рогатият Бог трябва да умре, и да се роди отново, за да поеме короната… Девата-ловджийка трябва да повика краля при себе си, трябва да отдаде девствеността си на бога… древното жертвоприношение… о, горя, изгарям… — думите й станаха неразбираеми и се преляха в провлачен вопъл. Без да отваря очи Моргана видя как Рейвън рухна зад нея на земята и остана там, в безсъзнание. Само тежкото й дишане нарушаваше мълчанието.
Отнякъде се чу викът на кукумявка — един, два, три пъти.
От мрака изплуваха мълчаливите фигури на жриците — мрачни, със сини, проблясващи полумесеци на челата. Те вдигнаха внимателно Рейвън и я отнесоха. После взеха на ръце Моргана и тя усети как болезнено пулсиращата й глава се отпуска на нечия майчина гръд, докато я носеха нанякъде. След това потъна в небитието.
Три дни по-късно, когато се беше възстановила донякъде, Вивиан изпрати да я повикат.
Моргана стана от леглото и се опита да се облече, но беше още много слаба. Затова прие помощта на една от по-младите жрици, изпълнена с благодарност, че и това момиче е приело обета на мълчанието и не й се налага да разговаря с него. Дългите дни без храна, тежкото неразположение, причинено от ритуалните треви, страшното напрежение по време на самия ритуал — всичко това се беше отразило зле на изтощеното й тяло. Предната вечер беше хапнала малко супа, а тази сутрин — хляб, натопен в мляко. Въпреки това чувстваше непривично изтощение, сякаш енергията й бе изтекла от жилите след необичайното напрежение. Болеше я главата, а и необикновено силното, тъмно на цвят месечно кръвотечение я смущаваше. Сигурно и това се дължеше на билките. Всъщност й бе все едно. Все още се чувстваше много зле и й се искаше Вивиан да я бе оставила на мира, но се подчини на волята й, също както би се подчинила на волята на самата Богиня ако тя се бе надвесила от небесните си селения, за да й я каже. Когато приключи с обличането, сплете косата си и я завърза с кожена лента, повтори очертанието на полумесеца на челото си със синя боя, и тръгна към дома на Върховната жрица.
Вече имаше привилегията да влиза, без да чука или да съобщава за пристигането си по някакъв начин. Винаги, когато влизаше тук, си представяше, че Вивиан я очаква, седнала на стола си, наподобяващ престола на богинята. Днес обаче Вивиан се разхождаше в най-отдалечения край на помещението. Не бяха запалили огън и вътре беше тъмно и студено. Вивиан носеше простата си роба от небоядисана вълна. Качулката покриваше косите й, и за първи път Моргана я видя не само като жрица на Девата и Майката, но и на Мъдрата старица, която е също и въплъщение на Смъртта. Лицето й бе набръчкано и изпито, и Моргана си каза „Разбира се, щом ритуалите се отразиха толкова зле на мен и Рейвън, при това ние сме млади и здрави, какво остава за Вивиан, която остаря в служба на Великата богиня?“
Вивиан се извърна и й се усмихна с обич. Моргана отново почувства прилив на любов и нежност към нея. Но както подобаваше на по-млада жрица в присъствието на върховната, тя изчака Вивиан да заговори първа. Вивиан я покани да седне. — Възстанови ли се, дете мое? Моргана се отпусна на пейката. Разбра, че дори преминаването на краткото разстояние дотук я бе изтощило. Поклати отрицателно глава. „Знам какво е — рече Вивиан. — Понякога, когато не са сигурни как ще реагираш ти дават прекалено много. Следващия път не изяждай всичко — сама прецени колко ти трябва, за да ти се явят видения, но да не се чувстваш после толкова зле. Вече си стигнала до нивото, на което покорството се уравновесява и от твоята собствена преценка.“
По някаква неизвестна причина последните й думи закънтяха безкрай в главата на Моргана: „… Твоята собствена преценка, твоята собствена преценка…“ Тя си помисли: „Още ми е зле от тези треви“. Нетърпеливо тръсна глава, за да прогони отекващите думи и да може да изслуша Вивиан.
— Какво разбра от пророчеството на Рейвън?