Когато се събуди, нощта бе превалила; лунната светлина се процеждаше в пещерата. Беше неописуемо уморена, болеше я цялото тяло. Плъзна ръка между краката си и разбра, че кърви. Отметна назад влажната си коса и се вгледа в отпуснатото тяло на мъжа до нея, който още спеше със съня на пълното изтощение. Беше висок, силен и красив, макар че не можеше да различи съвсем точно чертите на слабата лунна светлина. Магическата й способност за вътрешно зрение я бе напуснала; сега само блясъкът на луната озаряваше всичко; повелителният образ на Богинята бе изчезнал. Тя си беше отново Моргана, а не въплъщение на Великата майка. Беше самата тя, и напълно съзнаваше какво се беше случило.
За миг я прониза мисълта за Ланселет, когото бе обичала. Нему беше искала да дари девствеността си. Сега се бе случило, но не с любим, а с някакъв непознат, чието лице все още не бе видяла… не, не бива да разсъждава така. Тя не бе просто жена, а жрица, бе дарила със силата на девствеността си Рогатия, тъй съдбата бе повелила, още преди да е бил изграден видимият свят. Бе приела определението си, както подобава на жрица на Авалон, съзнавайки, че нещо изключително важно се бе случило тук през изминалата нощ.
Беше й студено и си легна отново, покривайки се с кожената завивка. Сбърчи нос, защото се подразни от миризмата на кожите; бяха ги напръскали със силни ароматни треви, та поне сигурно нямаше бълхи. Свикнала да преценява времето предположи, че е около час преди зазоряване. Момчето до нея почувства дишането й и се изправи сънливо.
— Къде сме? — запита то. — О, спомням си. В пещерата. Виж ти, вече се зазорява. — Усмихна се и я прегърна. Тя се остави той да я привлече към себе си и целуне, притискайки я към себе си със силните си ръце.
— Снощи ти беше Богинята — промълви той, — но сега се събуждам и откривам, че си жена.
Тя се разсмя тихичко.
— Нали ти също не си Бог, а обикновен мъж?
— Струва ми се, че битието на Бог ми беше предостатъчно — пък и да продължавам би било нередно, нали съм човек от плът и кръв.
— Страхувах се от теб снощи — призна си той. — Наистина те мислех за Богинята, стори ми се със свръхчовешки ръст… а всъщност си толкова дребничка!
Внезапно той примигна и каза:
— Но ти говориш на моя език! Не бях се замислил досега. Значи не си от племената?
— Аз съм жрица от Свещения остров.
— А жрицата е истинска жена — поде той и плъзна отново ръка по гърдите й. Докосването му събуди глад за ласки в тялото й.
— Мислиш ли, че Богинята ще се разгневи, ако си призная, че предпочитам жената?
Моргана отвърна усмихнато:
— Богинята познава нрава на мъжете.
— А нейната жрица? — Тя се смути.
— Не — не съм познала мъж преди теб — започна тя, — а и снощи не бях всъщност аз, а Богинята…
Той я притисна отново към себе си, шепнейки в мрака:
— След като Богът и Богинята познаха удоволствието, защо да не го сторят и мъжът и жената?
Ръцете му станаха настоятелни, и Моргана сама го привлече към себе си.
— Струва ми се в реда на нещата — рече тя. Този път тя можа да изпита насладата в пълно съзнание — съчетание от мекота и сила, удивителната нежност, на която бяха способни силните му ръце. Тя се разсмя на глас от неочакваното удоволствие, напълно готова да го приеме, възприемайки неговия възторг като свой. Никога през живота си не беше се чувствала толкова щастлива. После лежаха изтощени, с преплетени едно в друго тела и се милваха, отпуснати, наслаждавайки се на приятната умора.
Ставаше все по-светло и накрая той се надигна с въздишка.
— Скоро ще дойдат за мен — рече той, — има още много части от ритуала. Ще ме водят някъде, където ще ми дадат някакъв меч, и какво ли не още. — Беше се изправил в леглото и й се усмихваше. — Така ми се иска да се изкъпя и да се облека като цивилизован човек, да махна от себе си тази кръв и синята боя! Наистина, как различно възприемаме нещата понякога! Снощи почти не съзнавах, че целият съм оплескан с кръв — ти си изцапана с кръвта на елена — където съм лежал върху теб…
— Надявам се, че когато дойдат за мен, ще ме изкъпят и ще ми дадат чисти дрехи — рече тя, — а и теб, в някой бързей.
Той се усмихна момчешки, но с малко меланхолия. Гласът му още мутираше — малко неуверено баритонов. Как бе възможно да е толкова млад този, който победи водача на еленовото стадо и го уби със своя нож от кремък? Сигурно никога вече няма да се срещнем — каза той, — защото ти си жрица и посветена на Богинята. Но искам да ти кажа нещо — той се наведе и я целуна между гърдите. — За мен ти беше първата. Колкото и жени да имам занапред, ще те помня и обичам през целия си живот, и ще те благославям. Обещавам ти го.