— Не държиш арфата като другите бардове…
— Не — отвърна Кевин с кривата си усмивка. — Ръцете ми са слаби, та трябваше да намеря най-удобния начин да я държа. Видях, че ме гледаш в ръцете. Когато бях на шест години, саксонците изгориха къщата, в която живеехме. Не успяха да ме извадят навреме и никой не вярваше, че ще оживея, но въпреки това не умрях. Тъй като не можех нито да ходя, нито да се сражавам, ме оставяха да си седя в някой ъгъл. Сетне решиха, че със счупените си ръце — той ги протегна безстрашно пред себе си — бих могъл да се науча поне да преда и тъка като жените. Но аз не проявих никакъв интерес. Един ден се появи един стар арфист — дадоха му купичка супа, и той се съгласи да поразвлече сакатото дете. Когато ми показа струните, аз се опитах да свиря. Успях да изсвиря някаква мелодия и през следващите две зими, в замяна на хляб и подслон, той ме учеше да свиря и пея, та после да изкарвам прехраната си с музика. Десет години не правих нищо друго, освен да седя в ъгъла и да свиря, докато краката ми не заякнаха отново и аз започнах да се опитвам да ходя — Той сви рамене, издърпа иззад себе си парче плат, уви с него арфата и после я постави в кожен калъф, избродиран с разни знаци. — После станах арфист в едно село, а сетне и придворен музикант. Но старият крал умря, а синът му не се интересуваше от музика. Затуй реших да напусна кралството, преди златото по арфата ми да е почнало да му се зловиди. Така попаднах на острова на друидите, където започнах да изучавам изкуството на бардовете, а сетне ми наредиха да дойда в Авалон — и ето ме тук — допълни той и сви отново рамене, — но и ти, господарю Мерлин, а и двете дами, все още не сте ми казали за какво сте ме повикали.
— Причината е там — поде Мерлин, — че съм вече много стар. Последиците, от събития, които предстои да задвижим тази нощ, ще се проявят може би едва след едно поколение. А дотогава мен няма да ме има.
Вивиан се наведе напред и запита:
— Нима си получил предупреждение, отче?
— Не, не, мила моя. Не бих хабил ясновидските си способности за такова нещо. Нима се допитваме до боговете дали през зимата ще вали сняг? Както ти си повикала Моргана тази вечер, тъй и аз исках тук да е бардът Кевин, та да има и някой по-млад, който да поеме и проследи това, което предстои да се случи, когато ще съм си отишъл. И тъй, слушайте какво имам да ви кажа: Утър Пендрагон е на смъртен одър в Керлиън, а когато лъвът умира, се събират лешоядите. Донесено ни беше, че голяма армия се събира около Кент. Племената, с които сключихме примирие и им разрешихме да живеят на наша земя, са решили, че сега е моментът да се вдигнат и да завземат цялата страна. От континента, от Северна Галия, са пристигнали наемници, за да им помагат да победят нашия народ и да разрушат започнатото от Утър. Сега е времето всички в Британия да се обединят под знамето, за чието издигане работихме толкова дълги години. Нямаме много време — народът има нужда от крал, и то веднага. Не можем да чакаме и една луна, защото дотогава ще са ни нападнали. Лот иска трона, но южняците няма да го подкрепят. Има и други кандидати — херцог Марк от Корнуол, Уриенс от Северен Уелс — но нито един от тях няма да намери подкрепа извън собственото си кралство. А ние можем да си загинем като магарето, умряло от глад между две купчини сено, защото не могло да реши от коя да започне. Синът на Пендрагон трябва да стане крал, колкото и да е млад.
Кевин каза:
— Никога не съм чувал, че Пендрагон има син. Да не би да е признал момчето, което кралицата е заченала, докато е била още съпруга на Корнуол, и родила скоро след сватбата си с Утър? Утър трябва да е припирал много, та не е изчакал да роди детето, преди да я вземе в постелята си…
Вивиан вдигна ръка.
— Младият принц е син на Утър — каза тя, — и никой няма право да се съмнява в това, пък и никой няма да се усъмни, щом го види.
— Тъй ли? Тогава Утър е сторил добре, че го е скрил — отвърна Кевин. — Защото негов син, заченат от съпругата на друг мъж…
Вивиан с жест го накара да замълчи.
— Игрейн е моя сестра и в жилите й тече кралската кръв на Авалон. Този син на Утър и Игрейн е кралят, чието идване е предсказано — този, който крал е бил и крал ще бъде. Той вече беше коронясан с еленовите рога от племената на древните…
— Но кой от британските крале би приел седемнадесетгодишно момче за върховен самодържец? — попита скептично Кевин. — Може да е храбър като Кучулейн, героят от приказките, и те пак ще искат по-опитен войн.
— Що се отнася до това, той е обучен в бойното изкуство. Получил е възпитание, подобаващо на кралски син — намеси се Талиезин, — макар че сам не знае за кралската си кръв. Но мисля, че изминалата луна му създаде представа за какво е предопределен. По време на царуването си Утър наложи уважение и почит у древните владетели към властта на самодържеца. Това момче трябва да издигне още повече значението на престола. Във виденията си съм го виждал, коронясан като крал. Въпросът по-скоро не е в това дали ще го приемат, а как да постъпим, че да го въздигнем в пълно величие, като върховен властелин на Британия, та всички враждуващи крале да си подадат ръка под неговите знамена и да се изправят срещу саксонците вместо един срещу друг!