— Аз знам начин — намеси се Вивиан. — Точно това предстои да сторим през новата луна. Имам меч за него — легендарен меч, който никога досега не е бил държан от смъртен герой. — Тя замълча за миг, после продължи бавно — За да получи този меч, той ще трябва да ми даде клетва. Ще трябва да се закълне, че ще остане верен на Авалон, каквото и да сторят християните. Тогава може би вълните ще потекат в обратна посока и Авалон ще изплува от мъглите, а монасите и техният мъртъв Бог ще потънат в сенките. Може би тогава Авалон отново ще бъде огрян от светлината на външния свят.
— Амбициозен план — рече Кевин. — Само че ако върховният владетел на Британия действително реши да остане верен на Авалон…
— Такива са плановете ми още отпреди неговото раждане.
Талиезин каза замислено:
— Момчето е отгледано от християнин. Ще бъде ли готов да даде такава клетва?
— Какво струват приказките за богове в очите на едно момче в сравнение с легендарния меч, мечът, с който ще поведе народа, и славата, с която ще го увенчаят бъдещите му подвизи? — Вивиан сви рамене. — Каквото и да произлезе от това, отишли сме прекалено далеч, за да се откажем. Всички сме обвързани от този план. След три дни ще се роди новата луна и това е мигът, когато той ще получи меча.
Нямаше какво повече да си кажат. Моргана седеше, слушайки мълчаливо. Чувстваше се едновременно развълнувана и отвратена. „Прекалено отдавна живея на Авалон мислеше си тя, скрита сред жриците, а мислите ми се въртят все около свещените мистерии и тайната наука“. Бе забравила за съществуването на друг свят извън Свещения остров. Никога не бе се замисляла, че Утър Пендрагон, съпругът на майка й, е Върховен крал на Британия, и че брат й ще го наследи на престола. „Въпреки съмнението, което опетнява раждането му“, помисли си тя с новопридобит цинизъм. Възможно ли беше съперничещите си крале да приемат кандидат, който не е обвързан по никакъв начин с някоя от противниковите фракции и партии — Син на Пендрагон — Великия дракон — красив и скромен. Крал, който може да послужи за символ, за знаме, под което да се съберат всички. При това Самодържец, който вече е бил приет от племената на древните, от пиктите, и Авалон… Моргана се сгърчи, припомняйки си собственото си участие в това приемане. Споменът отново породи у нея предишния гняв, и когато Талиезин и Кевин станаха да си вървят, Моргана си спомни това, което в гнева си искаше да каже на Вивиан преди десет дни.
Арфата на Кевин в бродирания кожен калъф не бе лесна за носене, защото бе много по-голяма от обикновена арфа. Когато го видя приведен под тежестта й, с един вдървен крак и провлачващ втория, тя си помисли: „Такъв грозен мъж, направо уродлив; има много повече, отколкото изобщо подозираме“. Спомни си думите на Талиезин — това бе следващият Мерлин Британски, както и тя самата бе следващата Езерна дама. Това, че Вивиан я обяви за своя наследница, не предизвика у нея възторг. Ако Вивиан бе споменала нещо такова преди това пътуване, което промени живота й, тя щеше да е преизпълнена с радост и гордост. Но това, което беше се случило с нея, помрачаваше всичко останало.
„С брат си, със собствения си брат. Нямаше да има значение в ритуала, когато бяхме просто жрец и жрица, Богът и Богинята, съчетаващи се по изискванията на древния ритуал. Но на сутринта, след като се събудихме, и бяхме просто мъж и жена… това беше нещо истинско, и то беше грях…“
Вивиан бе застанала на прага и наблюдаваше как мъжете си отиват.
— Движи се много добре за човек с такива недъзи. Какво щастие за целия свят, че е успял да ги надмогне, че не са го оставили да си изкарва прехраната като просяк по улиците, или плетейки тръстикови рогозки по пазарите. Такива таланти не могат да останат скрити, дори в кралски двор. Ръцете и гласът му принадлежат по право на боговете.
— Несъмнено е надарен — каза Моргана, — но дали е мъдър? Този, който ще стане Мерлин, трябва да бъде не само учен и надарен, но и мъдър. А също и — добродетелен.