Вивиан прокара нетърпеливо ръка по водната повърхност. Сега не беше време да стои тук и да се опитва да разтълкува видения, които сякаш нямаха никакво отношение към това, което я интересуваше. Забърза обратно надолу по хълма към жилището си и повика жриците, които й прислужваха.
— Облечете ме — заповяда тя рязко. — Пратете да повикат Мерлин; той трябва да замине за Керлиън и да доведе младия Артур тук, при мен, преди луната да остарее с още един ден. Нямаме време за губене.
18
Но Артур не дойде на Авалон по новолуние.
В Дома на девиците Моргана видя раждането на младата луна, но не наруши поста, който жриците спазваха преди новолуние. Чувстваше се отпаднала и бе убедена, че ако хапне нещо, ще го повърне. Това не бе толкова необичайно — често се чувстваше така преди идването на месечното й кръвотечение. После щеше да се оправи. По-късно през деня наистина се почувства по-добре; пи мляко и хапна малко хляб. Следобеда на същия ден Вивиан я повика при себе си.
— Утър лежи мъртъв в Керлиън — каза тя. — Ако искаш да отидеш при майка си…
Моргана обмисли набързо такава възможност, но накрая поклати отрицателно глава.
— Не обичах Утър — отвърна тя, — и Игрейн знае това добре. Дано Богинята стори тъй, че свещениците, които все се въртят около нея, да я утешат по-добре от мен.
Вивиан въздъхна. Изглеждаше уморена и грохнала, и Моргана се замисли дали и тя не чувства тежестта на събитията от изминалите дни. Езерната дама проговори:
— Опасявам се, че си права, колкото и да ми е тъжно да го призная. Но бих могла да се лиша от теб, ако тя има нужда от присъствието ти. Щеше да има достатъчно време да се върнеш в Авалон, преди… — тя замълча, после допълни — Знаеш, че докато Утър беше жив, успяваше да удържа напора на саксонците, макар и с цената на постоянни битки; отдавна не е имало мир в продължение на повече от няколко месеца. Страх ме е, че сега ще стане още по-лошо; могат да достигнат дори до дверите на Авалон. Ти, Моргана, си посветена жрица, виждала си свещените оръжия…
Моргана кимна в знак на съгласие, а Вивиан продължи:
— Може да настъпи ден, в който мечът да трябва да се издигне в защита Авалон и на цяла Британия.
Моргана си каза на ум: „Защо трябва да го казва на мен? Аз съм жрица, а не войн; не съм аз тази, която ще вдигне меча в защита на Авалон“.
— Помниш меча, нали?
Да, помнеше как проследяваше с босите си нозе, съвсем премръзнала, линията на кръга, с тежкия меч в ръце, а зад нея мълчаливата Рейвън надаваше ужасяващи вопли.
— Помня.
— Ще ти възложа една задача — каза Вивиан. — Когато този меч се появи на бойното поле, той трябва да е съпроводен от цялата мощ на нашето вълшебство. Ти си избрана да приготвиш ножница за меча, Моргана, и да вложиш в изработката й всички познати заклинания, та кръвта на този, който носи меча, да не може да бъде пролята. Можеш ли да се справиш?
„Да“, каза си Моргана, „забравила съм, че има работа и за жрици по този меч, не само за воини“. Вивиан отново бе прочела мисълта й, затова отбеляза:
— Така и ти ще дадеш своята дан в битката за защита на страната ни.
— Да бъде — каза Моргана, чудейки се защо Вивиан, самата Езерна повелителка, не се заеме с тази мисия. По-възрастната жена не й даде никакво обяснение, само каза:
— Тази работа може да бъде свършена, само ако виждаш и меча пред себе си. Рейвън ще ти помага със силата на магическото мълчание.
Моргана непрекъснато се опитваше да си припомни, че е само проводник на мощта на Богинята, а не владетелка на тази мощ; но бе все още достатъчно млада, за да бъде увлечена от екзалтация, докато я отвеждаха на тайното място, където се вършеше работа като нейната. Заобиколиха я с жрици, чиято задача бе да отгатват и най-малкото й желание, та да не трябва тя да наруша мълчанието, в което щеше да работи. Само в мълчание в нея можеше да се зароди силата, необходима за правене на заклинания. Поставиха меча пред нея, върху ленено платно. До него беше положена плитка чаша, цялата от сребро, с позлата по ръба. Чашата бе пълна с вода от Свещения извор, но не за пиене. Храната и водата за Моргана бяха по-настрани. Водата в чашата беше огледалото, в което Моргана щеше да вижда всичко, което беше нужно за работата й.