През първия ден тя изряза със самия меч вътрешния калъф на ножницата от тънка сърнешка кожа. За първи път работеше с такива фини инструменти, особено удоволствие й достави специалната желязна игла — дадоха й я, за да съшива кожата за ножницата. Изпита съвсем детинска гордост, че не изохка нито веднъж, въпреки че се случваше да се убоде, докато шиеше. Не можа да се въздържи и възкликна от възхита, когато видя безценното парче кървавочервено кадифе. Една унция от боята, с която беше боядисано, струваше толкова, че със същите пари човек можеше да си купи вила и да наеме хора, които да обработват земята около нея в продължение на цяла година. С това кадифе Моргана трябваше да покрие кожата и отгоре да избродира със сребърни и златни конци знаците и символите на заклинанията.
Първият ден премина в оформяне на кожения и кадифения калъф. Преди да заспи, потънала в размисъл за това, което предстоеше да направи — размисъл толкова дълбок, че приличаше почти на транс — тя поряза ръката си и остави кръвта й да капе върху кожата.
„Богиньо! Велики гарване, теб призовавам! Върху тази ножница вече се е проляла кръв, затова нека да не се окървавява занапред, когато я носят в битка.“
Моргана спа неспокойно. Присъни й се, че седи на голямо възвишение, откъдето обхваща с поглед цяла Британия. Седеше и бродираше магически знаци, вплиташе ги като лъчи светлина в тъканта на самата земя. Там, долу, препускаше, Кралят-елен, а нагоре по хълма към нея се изкачваше мъж — той дойде и взе меча от ръцете й…
Тя се стресна и се събуди. Първата й мисъл беше: „Артур! Артур ще носи меча, той е синът на Големия дракон…“. После дълго не заспа. Лежеше в мрака и мислеше, че затова Вивиан възложи тъкмо на нея да избродира вълшебната ножница, в която ще стои мечът. Мечът, който Артур ще носи, за да защитава народа си. Той бе пролял кръвта на нейната девственост, затова сега Моргана, също издънка на свещената кръв на Авалон, трябваше да изработи ножницата на острието, осигурявайки неговата безопасност — вълшебната ножница, която щеше да пази кралската кръв.
Тя работи през целия следващ ден в мълчание, като от време на време се взираше в чашата. Наблюдаваше как се очертават различни образи, понякога спираше, чакайки потока на мислите да й донесе вдъхновение. Избродира образа на двурогата луна, та Богинята постоянно да бди над меча, да пази свещената кралска кръв на Авалон. Беше потънала в магическа тишина; от всеки предмет, на който спираше очите си, от всяко движение на ръцете си, натоварени с тази свещена задача, черпеше вдъхновение за заклинанията. Струваше й се понякога, че видим с просто око лъч светлина следи движенията на пръстите й, докато бродираше — след двурогата луна избродира пълния й образ, а после и тъмната луна — защото смяната на луните и сезоните бе неотменима. После, защото знаеше, че великият британски самодържец ще управлява християнска страна, а и защото първите християни в Британия се бяха обърнали за помощ към друидите, тя избродира един до друг символите на християните и друидите — кръста и кръга с трите крила. Избродира на червеното кадифе символите на елементите — на земята, водата, въздуха и огъня, а след това и ниската чаша, която стоеше пред нея. През това време в чашата преминаваха видения — преплитаха се, потъваха в мрак и пак се появяваха: магическият жезъл и блюдото — символ на земята; змията — на лечителското изкуство, крилата — символ на мъдростта и огненият меч на силата… Понякога й се струваше, че иглата и конецът преминават през собственото й тяло и през плътта на земята, че пронизват земята и небето, както нейната плът и кръв… Знаци и символи, в безкрайна поредица, всеки белязан с нейната кръв и с водата от Свещения извор. Тя работи три дни — през това време спа малко, яде само няколко хапки сушени плодове и пи вода само от Извора. Понякога й се струваше, че се наблюдава отстрани, някъде отдалече, че пръстите й се движат, без тя да ги насочва. Магическите знаци се появяваха сами на ножницата — изписани с кръвта и костите на земята, с кръвта на нейното девичество, със силата на убития крал — елен, който бе умрял и кръвта му бе изтекла в земята, за да не загива никога неговият победител…
По залез-слънце на третия ден всичко беше свършено. Цялата повърхност на ножницата беше покрита с преплетени един в друг символи; някои от тях самата Моргана сякаш видя за първи път — нима Богинята действително ги бе извезала през нейните ръце? Тя взе ножницата и постави меча в нея. Той натежа в ръцете й и Моргана проговори, нарушавайки ритуалното мълчание: