Артур се усмихна, а Моргана почувства прилив на нежност и съчувствие, защото той бе толкова объркан.
Камбаните… те бяха я събудили. Беше видяла всичко, без да разбира какво вижда.
Тя сведе очи. Сега между тях винаги щеше да съществува връзка. Дали занапред щеше да усеща всеки удар, насочен към него, като забито в сърцето си острие?
— А сега ще получа и друг меч — продължаваше Артур. — Уж нямах нито един, а сега ще имам цели два, при това не какви да е. — Въздъхна и добави жалостиво: — Но не разбирам какво общо имат те с това, че съм крал.
Колкото и често да бе виждала Вивиан в одеждите на Върховна жрица на Авалон, Моргана така и не се научи да приема равнодушно гледката. Видя, че погледът на Артур се лута между двете, очевидно забелязал приликата. Той отново беше потънал в благоговейно мълчание. „Поне“, помисли си Моргана, защото отново й призля от глад, „не са го карали да спазва ритуалния пост“. Може би и тя трябваше да хапне с него. Но при мисълта за храна й стана още по-зле. Да, продължителните занимания с магия имаха и такива последици — Вивиан ненапразно бе толкова слаба.
— Елате — каза Вивиан и тръгна първа. Езерната дама по право вървеше дори пред самия крал. Излезе от къщата, мина по брега на езерото и стигна до дома на жриците. Артур вървеше мълчаливо до Моргана. За миг й се стори, че ще посегне да хване ръката й, както правеше като малък, когато се страхуваше, но малката ръчичка, която бе държала, бе вече ръка на воин — по-голяма от нейната, загрубяла от дръжката на меча, и от много други оръжия. Зад Артур вървеше Мерлин, а редом с него — Кевин, бардът.
Заслизаха по тясна каменна стълба. Около тях се разнесе влажният мирис на подземие. Моргана не забеляза някой да пали огън, но изведнъж слаба светлина разкъса мрака и около тях се разпростря нещо като сияние. В същия момент Вивиан спря така рязко, че всички се блъснаха в нея, а Моргана се удиви, че тялото и е меко и дребно — тяло на обикновена жена, а не някакъв образ на Богинята. Господарката на Езерото се пресегна и взе китката на Артур в малката си, мургава ръка — пръстите й изобщо не можаха да я обхванат.
— Артур, сине на Игрейн от Авалон и на Великия дракон, законни кралю на цяла Британия — каза тя, — погледни, пред теб са светините на твоята страна.