Сега светлината засия по златото и скъпоценните камъни на чашата и блюдото, по дългото копие, по червеното кадифе и бродериите, с които бе покрита ножницата на меча. Вивиан извади от ножницата дългото, тъмно острие. Смътно проблеснаха камъните по дръжката.
— Ето меча, който е един от свещените символи на друидите — каза тя тихо. — Закълни се пред мен, Артур Пендрагон, кралю британски, че когато положат короната на главата ти, ще бъдеш справедлив — еднакво с християни и друиди, и че няма да пренебрегваш съветите, които могат да ти дадат с помощта на своето вълшебство тези, които те поставиха на трона.
Артур посегна към меча. Очите му бяха широко разтворени. Моргана видя, че беше разбрал що за меч е това. Но Вивиан го спря незабавно.
— Докосването на свещените реликви от непосветени е равностойно на смърт — рече тя. — Закълни се, Артур. Докато този меч е в ръката ти, никой крал или вожд, бил той християнин или езичник, няма да може да ти се противопостави. Но това не е меч за крал, който се вслушва само в съветите на християнските свещеници. Ако не се закълнеш, можеш да си вървиш, и да получиш оръжията, който могат да ти дадат твоите поддръжници — християни. Що се отнася до тези, които се подчиняват на Авалон, то те ще те последват само ако ние им наредим. Ако положиш тази клетва, свещените оръжия на Авалон ще ти осигурят тяхната подкрепа. Избирай, Артур.
Той я загледа напрегнато и малко смръщено. Бледата светлина грееше в косите му, които изглеждаха почти бели. После каза:
— Страната трябва да има само един владетел; не мога да допусна да бъде управлявана от Авалон.
— Но не бива и да бъдеш управляван от свещениците на християни, който ще те направят пионка на техния мъртъв Бог — отвърна тихо Вивиан. — Ние няма да те насилваме. Сам избирай — дали ще вземеш този меч, или ще се откажеш от него и ще управляваш сам, презрял помощта на старите богове.
Моргана видя, че думите й подействаха — припомниха му деня, когато бе тичал с елените, а старите богове му бяха дарили победа. Тази победа го бе направила крал на племената на Древните, и те първи го приеха за свой владетел. Артур каза бързо.
— Да пази Бог да презра… — спря се и преглътна, после попита — В какво да се закълна, господарке?
— Само в това: да бъдеш справедлив с всички, независимо от това дали изповядват християнската вяра или не, и винаги да почиташ Боговете на Авалон. Защото, Артур Пендрагон, каквото и да твърдят християните, както и да наричат своя Бог, всички богове са всъщност образи на Единия Бог, и всички богини — въплъщения на Една Богиня. Закълни се да не изневеряваш на тази истина, да не се вкопчваш в една вяра и да презираш другите.
— Ти сам видя — отекна в тишината дълбокият глас на Мерлин, — че аз искрено почитам Христа, че коленича пред техния олтар и приемам светото причастие заедно с тях.
Артур отвърна развълнувано:
— Да, така е, господарю Мерлин. А ти си и най-довереният ми съветник. Значи смяташ, че трябва да положа такава клетва?
— Повелителю, кралю мой — каза Талиезин. — Премного млад си за кралската власт, и може би твоите епископи ще се осмелят да ръководят съвестта на своя крал. Но аз не съм свещеник, аз съм друид. Мога да твърдя само, че мъдростта и истината не са лично притежание на християнските свещеници. Запитай собствената си съвест, Артур. Нима ще е грешно да бъдеш еднакво справедлив с всички свои поданици, независимо от боговете, на които се кланят, вместо да предпочетеш тези, които признават само един?
Артур каза тихо:
— Добре тогава; ще се закълна и ще взема меча.
— Коленичи тогава — каза Вивиан, — защото кралят в крайна сметка е обикновен мъж, също както и жрицата, дори върховната жрица е просто жена. Боговете са над всички нас.
Артур коленичи. Моргана помисли, че на слабата светлина косата му блести като златна корона. Вивиан положи меча в ръцете му. Пръстите му се сключиха около дръжката. Той пое дълбоко дъх.
— Вземи този меч, кралю — каза Вивиан, — и го носи за правото дело. Този меч не е от желязо, изтръгнато от утробата на нашата майка — Земята. Той е свещен, изкован от метал, паднал от небесата толкова отдавна, че дори друидските предания не отбелязват точно кога. Защото когато е изкован този меч, самите друиди още не са били стъпили на тези острови.
Артур се изправи с меча в ръка.
— Кое ти харесва повече — попита Вивиан — мечът или ножницата?
Артур огледа възхитено богато избродираната ножница, но каза:
— Аз съм воин, господарке. Прекрасна е ножницата, но предпочитам меча.