Моргана целуна майка си и отново почувства, че сълзите я задушават. Игрейн беше прекрасна, а тя — някакъв смътен спомен отново нахлу в съзнанието й — „дребна и грозна като народа на елфите“ — дали Игрейн също я смяташе за грозна?
— Какво е това? — ръката на Игрейн леко докосна синия полумесец на челото й. — Нарисувала си се като елф — мислиш ли, че е подходящо, Моргана?
Моргана отвърна сухо:
— Аз съм жрица на Авалон и нося знака на Богинята с гордост.
— Спусни тогава воала си по-надолу, дете, защото ще раздразниш абатисата. Ще спиш с мен в манастира.
Моргана стисна силно устни. „Дали абатисата, ако дойде в Авалон, ще крие кръста си, за да не раздразни мен или Езерната дама?“
— Не искам да те ядосвам, майко, но за мен не е редно да нощувам зад стените на манастир; това не би се харесало както на абатисата, така и на Езерната дама. Аз се подчинявам на заповедите на Господарката на езерото и живея съгласно нейните закони.
Мисълта да живее зад тези стени дори само три дни, докато траеха тържествата по коронясването, и денонощният звън на камбаните да определя кога влиза и излиза, накара кръвта й да изстине в жилите.
Игрейн явно беше разтревожена.
— Да бъде както искаш ти. Може би ще се съгласиш да преспиш при сестра ми, кралицата на Оркни. Нали помниш Моргоуз?
— Ще се радвам да приема племенницата си — разнесе се приятен глас и Моргана вдигна очи — пред нея стоеше абсолютно копие на собствената й майка — такава, каквато я помнеше от детството си: внушителна, богато облечена в копринени одежди, обсипана със скъпоценности, светлите й коси бяха сплетени в плитка, обвила челото й като корона.
— Беше такова малко момиченце, а сега си вече голяма, станала си жрица! — Моргана потъна в меката, ароматна прегръдка на Моргоуз. — Добре дошла, племеннице, ела и седни до мен. Как е сестра ни Вивиан? Чуваме вълнуващи неща за нея — че тя е движещата сила зад събитията, които поставиха сина на Игрейн на трона. Лот не би могъл да противостои на момчето, защото зад гърба му стоят и Мерлин, и елфите, племената на древните, а също и римляните. Така че малкото ти братче ще бъде крал! Ще дойдеш ли в двора му като негова съветница, Моргана, както Езерната дама съветваше навремето Утър?
Моргана се отпусна в прегръдките на Моргоуз и се разсмя.
— Кралят трябва да постъпва тъй, както сам реши — и това е първото, което ще научат всички около него. Мисля, че Артур прилича достатъчно на Утър, за да успее да разясни това без много церемонии.
— Да, сега не съществуват вече съмнения кой му е баща, въпреки многото приказки навремето — рече Моргоуз и веднага ахна разкаяно. — Не, не бива да плачеш, Игрейн — трябва да се радваш, а не да скърбиш, че синът ти прилича толкова много на баща си, че е приет като престолонаследник от цяла Британия, след като се закле да управлява всички земи и народи на острова.
Игрейн примигна — много е плакала през последните дни, помисли си Моргана. Сетне каза:
— Радвам се за Артур, но… — гласът й секна и тя не успя да продължи. Моргана погали ръката на майка си, но вътрешно беше изпълнена с нетърпение — винаги, винаги, откакто я помнеше, майка й не мислеше за децата си, а само за Утър, за нищо друго, освен за Утър. Дори сега, когато той беше мъртъв и погребан, майка им отблъскваше мислите за Артур и нея, за да се отдаде на спомени за мъжа, когото бе обичала толкова, че бе забравила всичко останало. Тя се обърна с чувство на облекчение към Моргоуз.
— Вивиан казва, че имаш синове…
— Така е — отвърна Моргоуз, — но повечето от тях са толкова малки, че са тук, сред жените. Но най-големият е дошъл, за да положи клетва за вярност пред своя крал. Ако Артур загине в битка — а дори Утър не можа да избегне такава съдба — моят Гауейн е най-близкият му кръвен роднина, освен ако ти нямаш син, Моргана — нямаш, нали? Да не би жриците на Авалон да са приели обет за целомъдрие като монахините, та на твоята възраст не си дала на Богинята нито син, нито дъщеря? Или споделяш съдбата на майка си и си загубила много деца при раждане? Прости ми, Игрейн, не исках да ти припомням…
Игрейн преглътна сълзите си.
— Не бива да плача, щом такава е била Божията воля. Имам повече от много други жени — дъщеря, която служи на Богинята, както аз самата бях възпитана, и син, който утре ще получи короната на баща си. Другите ми деца са в обятията на Христа.
„Богиньо“, помисли си Моргана, „ама че начин да се мисли за Бог — като заобиколен от поколения мъртъвци!“ Тя знаеше, че това е само израз, начин, по който се успокоява една скърбяща майка, но идеята й се стори обезпокояващо богохулна. После си спомни, че Моргоуз я беше попитала нещо и поклати глава.