— Не, не съм раждала досега, Моргоуз — до тазгодишните празненства по Белтейн бях съхранила девствеността си по повеля на Богинята.
Тя спря рязко; не биваше да говори повече. Игрейн, която бе по-ревностна християнка, отколкото Моргана си беше представяла, щеше да бъде ужасена при мисълта за ритуал, в който тя бе изпълнила ролята на Богинята за кръвния си брат.
И веднага я обзе нов ужас. Мисъл, по-страшна от предишната, я изпълни с паника. Отново й призля. Ритуалът беше изпълнен по пълнолуние, а оттогава луната се бе изпразнила, изпълнила и отново намаляваше, а месечното й кръвотечение не идваше, нито пък имаше признаци, че ще дойде. Тя бе изпитала облекчение, че по време на коронясването ще й бъде спестена поне тази досада, и го бе отдала на реакция на организма след изтощителния магически ритуал. До този момент не й бе дошло на ума друго обяснение.
„Ритуалът се изпълняваше, за да се осигури плодородието на земята и посевите, на утробите на жените от племето“. Тя знаеше това още отпреди. Но досега е била толкова заслепена от гордост, че си е мислила, че на жрицата, на въплъщението на Богинята, ще й бъде спестено това, което бе крайната цел на ритуала. Но нали бе виждала как други млади жрици бледнеят и се чувстват зле след тези ритуали, докато не наедреят видимо от плода на утробата си. Присъствала беше на раждането на децата им, дори бе помагала на някои от тях да дойдат на бял свят със собствените си ръце на добре обучена жрица. Но нито веднъж, в глупавото си заслепление, не бе си помислила, че и нейната утроба може да натежи след ритуалното бракосъчетание.
Видя, че Моргоуз я наблюдава с острия си поглед и умишлено си пое дъх, а после се прозя, за да обясни внезапното си замълчаване.
— На път съм от зазоряване — обясни тя, — и не съм закусвала; гладна съм.
Игрейн се извини и прати жените си за хляб и ечемичена бира. Моргана се насили да яде и пие, въпреки че храната усили неразположението й, а сега вече знаеше и защо.
„Богиньо! Майко, богиньо! Вивиан е знаела, че това може да се случи, но не пожела да ми го спести!“ Знаеше отлично какво трябва да се направи, и то час по-скоро. Но не можеше да стори нищо през тези три дни, докато траеха тържествата по коронясването на Артур — нямаше откъде да намери корените и билките, с които разполагаше на Авалон, а и не й се искаше да боледува сега. Почувства, че вътрешно тръпне от мисълта за насилието, което трябваше да извърши срещу природата, и от страх пред последиците, но това трябваше да стане, и то да стане незабавно — в противен случай около зимното слънцестоене тя щеше да роди син от сина на собствената си майка! Игрейн в никакъв случай не биваше да знае за това — само мисълта за нещо подобно би й се сторила по-ужасна от всичко друго, което можеше да си представи. Моргана се насилваше да яде и да води разговор за незначителни неща, да клюкарства като всички останали жени.
Но докато говореше, умът й не оставаше нито за миг в покой. „Да“ казваше тя, „финият лен, от който беше ризата й, беше тъкан на Авалон — никъде другаде не можеше да се намери подобен лен — може би растението, което растеше около езерото, бе по-различно, с по-дълги и здрави влакна, по-бели от тези на другия лен“. А в сърцето си шепнеше: „Артур не бива да научи никога! Достатъчно тежък е товарът му, достатъчно неща тежат на сърцето му сега, когато трябва да поеме короната. Дано съумея да понеса сама това, да запазя мълчание, за да запазя спокойствието му. Ще го сторя!“… „Но разбира се, учила е да свири на арфа. Що за глупава мисъл, мамо, че не е редно жените да свирят! Дори ако някъде в Евангелието се казва, че в църква жените трябва да мълчат, възмутително е да си помислиш, че Божиите уши биха се оскърбили от гласа на жена, която пее химни в негова възхвала. Нима неговата майка не бе издигнала глас в хвалебствена песен, когато научила, че ще роди дете от Светия дух?“ Сетне, когато Моргана взе в ръце арфата и запя пред майка си, в гласа й се таеше отчаяние, защото знаеше, че както Вивиан и тя ще бъде Езерна дама, и че дължи на Богинята поне една дъщеря. Безбожно бе да изхвърлиш плода на утробата си, особено когато бе заченат в Големия брачен ритуал. Но какво друго можеше да направи. Да, майката на християнския Бог бе възликувала, защото бе заченала от Бога-отец, но Моргана можеше само да роптае в мълчаливо озлобление срещу Бога, който бе се въплътил в едноутробния й брат… Бе свикнала да води разговор, докато е другаде с мислите си, но сега усилието я накара да побледнее до устните, а гласът й беше напрегнат. Беше доволна, че Моргоуз я прекъсна.