— Моргана, имаш прекрасен глас. Надявам се да те чуя да пееш и в моя двор. Игрейн, теб очаквам да видя поне още няколко пъти преди края на тържествата. Сега трябва да вървя, за да видя дали са се погрижили добре за бебето ми. Пък и нямам слабост към манастирски камбани и молитви. Моргана също ми се вижда уморена от пътя. Смятам да я отведа в нашия лагер, за да си легне. Утре сутрин трябва да бъде отпочинала, за да види коронясването на Артур.
Игрейн почти не се опита да прикрие облекчението си.
— Да, трябва да присъствам на обедната литургия — отвърна тя. — Вие и двете знаете, че след коронясването на Артур смятам да живея в манастира на Тинтагел, в Корнуол. Артур ме помоли да остана при него, но аз се надявам, че скоро той ще има своя кралица и няма да се нуждае от мен.
Да, щяха да настояват Артур да се ожени, и то колкото е възможно по-скоро. Моргана се зачуди кой от по-дребните крале ще има честта да стане тъст на самодържеца. „А моят син би могъл да наследи короната… Не, не, няма да си позволявам дори да мисля за това“.
Отново я заля вълна от горчив гняв. Тя почти се задави — защо, защо й бе причинила това Вивиан? Да задвижи всичко, та тя и Артур да играят ролите на Бог и Богиня в някакво представление… само затова ли?
Игрейн прегърна и целуна сестра си и дъщеря си и обеща да се видят отново по-късно. Докато вървяха сред пъстроцветните палатки, Моргоуз каза:
— Игрейн е толкова променена, че не можах да я позная. Кой би могъл да си помисли, че ще се превърне в толкова ревностна християнка? Нищо чудно да завърши живота си като игуменка — плашило за всички монахини в някой манастир. Радвам се, че няма да съм сред тях — нямам призвание да прекарам живота си в манастир.
Моргана се насили да се усмихне и отвърна:
— Не, предполагам, че нямаш; явно бракът и майчинството ти понасят. Цъфтиш като дива роза, лельо.
Моргоуз й отвърна с ленива усмивка:
— Съпругът ми е добър с мен, пък и ми харесва да бъда кралица. Той е от северните племена и счита, че е съвсем в реда на нещата да се съветва със съпругата си — за разлика от глупавите римляни. Дано времето, прекарано в римски дом, не е развалило Артур — може да е станал добър воин, но ако презира племената, управлението му няма да продължи много. Дори Утър прояви достатъчно разум, разбра това и отиде да бъде коронясан на Драконовия остров.
— Същото направи и Артур — каза Моргана. Не можеше да каже нищо повече от това.
— Вярно, подочух нещо за това и мисля, че е постъпил мъдро. Що се отнася до мен, не крия, че имам амбиции. Лот се вслушва в съветите ми и страната процъфтява. Свещениците никак не ме обичат и твърдят, че не си знам мястото, както подхожда на една жена — сигурно ме мислят за някаква зла магьосница или вещица, защото не се занимавам скромничко само с предене и тъкане. Но и Лот няма слабост към свещениците, въпреки че народът му си е християнски… Честно да ти кажа, повечето от хората не се интересуват дали на островите владее, Белият Христос, Богинята, или Рогатият бог, или дори Богът-кон на саксонците, стига посевите да станат и стомасите им да са пълни. И по-добре — страната управлявана от каквито и да било свещеници, е страна, пълна не само със земни, но и с небесни тирани. Утър май много се отклони в тази посока през последните години. Дано Богинята даде на Артур повече разум.
— Той се закле да е справедлив с Боговете на Авалон, преди Вивиан да му даде меча на друидите.
— Тъй ли? — попита Моргоуз. — Странно, какво я е накарало да стори това. Но стига приказки за богове и крале! По-добре ми кажи какво ти е, Моргана.
Моргана замълча и Моргоуз продължи:
— Да не мислиш, че не мога да позная бременна жена, още щом я видя? Игрейн не разбра, но тя не вижда нищо, освен мъката си.
Моргана се насили да отвърне небрежно:
— Е, може и тъй да е — нали тази година участвах в Белтейнските ритуали.
Моргоуз се изкиска.
— Щом ти е било за първи път, може и да не си разбрала през първите една-две луни. Така или иначе ти пожелавам късмет. Малко си възрастна за първо раждане — аз на твоите години вече бях родила три. На Игрейн по-добре не казвай. Прекалено добра християнка е, за да приеме мисълта за дете, заченато по този начин. Да, да, предполагам, че така е с всички жени — стареят. Кой знае колко е остаряла и Вивиан. Не съм я виждала, откак родих Гауейн.
— На мен ми се струва все същата — каза Моргана.
— Значи тя реши да не присъства на коронясването на Артур. Е, ще се справим и без нея. Но си мисля, че няма да се задоволи да седи дълго време, без да се намесва. Рано или късно ще се опита да наложи магическото котле на Богинята да заеме мястото на чашата за светото причастие на християните в кралския двор. Що се отнася до мен, ако този ден настъпи, няма да съжалявам.