Моргана почувства пророчески трепет — видя в мислите си свещеник в тържествена одежда да издига Свещената чаша от друидските мистерии пред олтара на Христа; съвсем ясно видя Ланселет, коленичил, а лицето му бе озарено от невиждана светлина… Тя тръсна глава, за да прогони неканеното видение.
Денят на Артуровото коронясване изгря — сияен и светъл. Хора бяха пристигали цяла нощ — от всички краища на Британия, за да видят как тук, на Острова на свещениците, ще положат короната на главата на върховния владетел. Пристигнали бяха на тълпи хора от Древния народ — мургави и дребни. Имаше представители на северните племена — облечени в кожи и вълнени дрехи на квадрати, накичени с камъни с мътни цветове, каквито се намираха на север — бяха все червенокоси и брадати. Най-много бяха обитателите на цивилизованите земи, живеещи съгласно римските обичаи. Но имаше и високи, руси и широкоплещести мъже — англи и сакси от племената, с които бе сключен мир и бяха се заселили на юг, в Кент. Те бяха дошли да подновят нарушения навремето договор за съюз. Хълмовете бяха претъпкани с хора; дори на празниците по Белтейн Моргана не бе виждала толкова хора на едно място и изпита страх.
Тя седеше сред привилегированите, редом с Игрейн, Лот, Моргоуз и синовете им, както и семейството на Екториус. Крал Лот, тъмнокос, строен и очарователен, се наведе над ръката й, а после я прегърна и все я наричаше „племеннице“, но зад насилената усмивка Моргана бе забелязала горчивина и озлобление в погледа му. Беше плел интриги, за да предотврати настъпването на този ден. Сега синът му Гауейн щеше да бъде провъзгласен за наследник на Артур като негов най-близък роднина. Дали това щеше да задоволи амбициите му, или щеше да продължи с опитите си да подкопае авторитета на самодържеца? Моргана хвърли крадешком поглед към Лот и реши, че той никак не й се нрави.
После забиха църковните камбани и над хълмовете, заобиколили равнинната местност около църквата, се понесе възторжен вик. На църковните двери застана строен млад мъж — слънцето блестеше по светлорусата му коса. „Артур“, помисли си Моргана, „техният млад крал — прилича досущ на герой от легендите, особено с този голям меч в ръката си“. От мястото, където седеше, не можеше да чува какво се говори, но видя как свещеникът увенча с тънък златен кръг сина на Утър.
Артур вдигна меча и каза нещо, която тя пак не можа да чуе. Но хората на Утър повтаряха думите му от уста на уста, та когато най-сетне стигнаха до нея, Моргана изтръпна от същото вълнение, което бе изпитала на времето — когато го видя да идва, победил краля-елен.
Беше казал: „На всички народи в Британия моят меч ще дари защита, а ръката ми — справедливост“.
Напред излезе Мерлин в бяла тържествена одежда; застанал до строгия епископ на Гластънбъри, той имаше кротък и скромен вид. Артур се поклони кратко пред всеки от двамата и пое ръцете им. „Богинята го научи да стори така“, каза си Моргана — и в същия миг чу, че Лот казва почти същото:
— Много хитър ход — поставил е Мерлин и епископа един до друг в знак, че ще приема съвети еднакво и от двамата!
Моргоуз отвърна:
— Не знам кой го е обучавал, но можеш да ми вярваш, че синът на Утър съвсем не е глупак.
— Наш ред е — каза Лот, надигайки се. Протегна ръка към Моргоуз. — Ела, лейди. Не се притеснявай от тази тълпа стари брадатковци и свещеници. Нямам нищо против да покажа, че жена ми винаги върви редом с мен и ми е равна във всичко. Толкова по-зле за Утър, който не постъпваше по този начин със сестра ти.
Моргоуз му отвърна с крива усмивка:
— За нас може би е по-добре, че Игрейн не прояви достатъчно силна воля да настоява за това.
Подтикната от внезапен импулс, Моргана стана и тръгна с тях. Лот и Моргоуз учтиво й отстъпиха място пред себе си. Тя не коленичи, а само наведе леко глава и каза:
— Нося ти почитта на Авалон, господарю Артур, и на всички, които служат на Богинята.
Чу зад себе си шепота на свещениците, видя и Игрейн, застанала сред облечените в черно сестри от манастира. Чу гласа на Игрейн, сякаш майка й наистина бе проговорила: „Самонадеяна и дръзка, такава си е от дете — винаги вършеше това, което си наумеше!“ Моргана се насили да не им обръща внимание. Та тя бе жрица от Авалон, а не някоя от тези приковани към домакинството божии кокошки!
— Приветствам теб и приемам благословията на Авалон, Моргана — Артур взе ръката й в своята и я дръпна да застане близо до него. — Оказвам ти почестите, полагащи ти се като на дъщеря на нашата майка и пълноправна херцогиня на Корнуол, сестро.