— Кажи ми, Моргана, кой е онзи прекрасен млад мъж, който стои до Кай и Гауейн — облеченият в червено?
Моргана се разсмя.
— Това е племенникът ти, лельо — синът на Вивиан, Галахад. Саксонците са го нарекли Стрелата на елфите, а най-често го наричат Ланселет.
— Кой би могъл да помисли, че Вивиан, която е толкова невзрачна на вид, ще роди такъв красив син! Виж, по-големият й син Балан не е хубав; едър, силен и сърдечен, и верен като куче, но външно прилича на Вивиан. Пък никой не би могъл да я нарече нея красива!
Тези думи пронизаха Моргана право в сърцето. „Казват, че приличам на Вивиан. Значи в очите на всички и аз съм грозна. Как беше казало онова момиче — дребна и грозна като народа на феите.“ На глас каза хладно:
— Аз мисля, че Вивиан е много красива.
Моргоуз се изкиска подигравателно.
— Лесно може да се разбере, че си възпитана на Авалон, който е по-изолиран и от манастир. Явно не разбираш какво е женската красота в очите на мъжете.
— Хайде, хайде — намеси се с помирителен тон Игрейн, — има добродетели, също толкова важни, колкото и красотата. Това момче, Ланселет, има очите на майка си, а не може да се отрече, че Вивиан има прекрасни очи. Освен това тя е толкова чаровна, че никой не се интересува красива ли е или не. За хората е удоволствие да общуват с нея, дори само заради прекрасния й глас и хубавите й очи. Красотата не се свежда само до величествен ръст, бяло лице и руси коси, Моргоуз.
Моргоуз отвърна:
— Много си се откъснала от света, Игрейн. Ти си кралица, а всеки смята, че една кралица е задължително красива. Пък и беше омъжена за човека, когото обичаше. Повечето от нас нямат такъв късмет, затова им остава удоволствието, че другите мъже се възхищават на красотата им. Ако беше прекарала целия си живот до стария Горлоис, и ти щеше да се радваш на красивото си лице и прекрасните си коси, и да правиш всичко възможно, за да изместиш жените, които са надарени само с чар, сладък глас и хубави очи. Мъжете са като малки деца — виждат само първото, което се изпречи пред очите им — хубави гърди…
— Сестро! — сопна се Игрейн, а Моргоуз се засмя сухо.
— Да, на теб ти е било лесно да си добродетелна, Игрейн, нали човекът, когото обичаше, беше крал. Ние, останалите, не можем да се похвалим със същото.
— Нима си разлюбила Лот след всички тези години, Моргоуз?
Моргоуз сви рамене.
— Любовта е разнообразие през дългите зимни вечери, прекарани в женската горница на замъка, или край огнището. Лот се съветва с мен за всичко и ми поверява управлението на дома, когато е на поход. Донесе ли плячка — злато, накити и фини тъкани, аз имам право да избирам първа и да запазя най-доброто за себе си. Така че съм му благодарна и той никога не е имал и най-малкия повод да се опасява, че отглежда чуждо дете в дома си. Но това не означава, че трябва да се държа като сляпа, ако някой хубав млад мъж с плещи на бик хвърля погледи към своята кралица.
„Не се и съмнявам“, помисли си отвратена Моргана, „че това в представите на Моргоуз минава за добродетелност и тя се има за добродетелна кралица.“
За първи път от много години тя се почувства объркана, съзнавайки, че добродетелта не е толкова просто нещо. Християните издигаха непорочността над всички останали добродетели, докато на Авалон за най-висша добродетел се считаше да отдадеш тялото си на Бога или Богинята, за да се влееш в природния поток — за всяка от двете религии добродетелите на другата бяха най-черен грях и неблагодарност към Бога. Ако едните бяха прави, то значи другите задължително трябваше да се считат за порочни. В очите на Моргана християните пренебрегваха най-святото нещо на земята, докато в техните очи тя сигурно беше много повече от уличница. Ако сега кажеше, че според нея Белтейнските огньове са свещено задължение към Богинята, дори Игрейн, която бе израснала Авалон, щеше да реши, че през устата й говори демон.
Тя отново се вгледа в наближаващите млади мъже: Артур, рус и сивоок; Ланселет, строен и грациозен; огромният червенокос Гауейн, който се извисяваше над двамата като бик сред стройни испански жребци. Артур дойде и се поклони на майка си.
— Господарке. — Изведнъж сякаш си припомни нещо. — Майко, денят сигурно е бил уморителен за теб.
— Не по-уморителен, отколкото е бил за теб, синко. Ще седнеш ли до мен?
— Само за малко, майко. — Сядайки, Артур, макар че беше се нахранил, си взе разсеяно шепа сладки, които Моргана бе бутнала встрани от чинията си. Тя още веднъж си помисли колко млад е всъщност. Дъвчейки бадемовата паста, той заговори:
— Майко, не искаш ли да се омъжиш отново? Ако искаш, ще ти намеря най-богатия и най-добрия сред кралете. Ето, крал Уриенс от Северен Уелс остана вдовец, сигурно ще е щастлив с жена като теб.