Игрейн се усмихна.
— Благодаря ти, скъпи синко. След като съм била съпруга на самодържеца, няма да го заменя с по-низш по ранг. А и много обичах баща ти — не искам друг да заеме неговото място.
— Добре, майко, да бъде както ти искаш — каза Артур, — само че си мислех, че ще си самотна.
— Не мога да бъда самотна в манастира, синко. Там има толкова много жени, а и Бог е с нас.
Моргоуз се намеси:
— По-скоро бих живяла като отшелниците в гората, отколкото в къща, пълна с дърдорещи жени! Ако Бог наистина е там, ще му е трудно да се намеси дори с една дума!
За миг Моргана видя отново жизнерадостната майка, която помнеше от детските си години — Игрейн отвърна:
— Мисля си, че като всеки съпруг под чехъл, и Бог отделя повече време да изслушва невестите си, отколкото да им говори. Но ако се заслушаш, винаги можеш да чуеш Божия глас. А на теб случвало ли ти се е да замълчиш по-задълго и да го чуеш, Моргоуз?
Моргоуз усмихнато направи жест като борец, който признава, че е победен.
— Ами ти, Ланселет? — обърна се тя към него с прелъстителна усмивка. — Сгоден ли си вече, или може би си женен?
Той се разсмя и поклати глава.
— О, не, лельо. Не се и съмнявам, че баща ми, крал Бан, ще ми намери жена. Но засега искам само да следвам навсякъде своя крал и да му служа.
Артур повдигна усмихнато очи към братовчед си и го потупа по рамото.
— С двамата си смели братовчеди съм толкова добре охраняван, както някогашните цезари!
Игрейн каза тихичко:
— Артур, мисля, че Кай ревнува — кажи нещо и на него.
Моргана я чу и обърна очи към Кай с белязаното лице. Той наистина гледаше мрачно, сигурно никак не му беше лесно — след като в продължение на толкова години бе считал Артур за някакво незначително хлапе, дадено на баща му за отглеждане. Сега доведеният му по-малък брат беше станал негов върховен господар, при това бе заобиколен от нови приятели, на които даряваше сърцето си.
Артур каза:
— Когато в страната се възцари мир, ще намерим несъмнено жени и замъци за всеки от вас. Но ти Кай ще останеш при мен и ще управляваш двореца ми като мой сенешал.
— Това ми стига, братко — прости ми, трябваше да кажа „господарю и повелителю“.
— Не — заяви Артур и прегърна Кай. — Да ме накаже Бог, ако някога поискам от теб такова нещо, братко!
Игрейн преглътна мъчително.
— Артур, когато говориш така, ми се струва, че чувам гласа на баща ти.
— Бих искал, мадам, да го познавах по-добре. Но зная също така, че един крал не може винаги да постъпва съобразно желанията си, нито пък една кралица. — Той повдигна ръката на Игрейн и я целуна, а Моргана си каза: „Значи започва да научава кралския занаят“.
— Предполагам — поде Игрейн, — че вече са ти казали, че трябва да се ожениш.
— О, ще се наложи — сви рамене Артур. — Предполагам, че всеки един от васалните ми крале има дъщеря, която иска да омъжи за върховния крал на Британия. Мисля си да питам Мерлин за съвет, за коя да се оженя. — За миг очите му срещнаха очите на Моргана и в тях се изписа дълбоката му ранимост. — В края на краищата не разбирам много от жени.
Ланселет каза весело:
— Ами тогава трябва просто да ти намерим най-красивата и благородна девица в кралството.
— Не — обади се бавно Кай — след като Артур твърди, че всички жени му се струват еднакви, да му намерим тази, която е с най-голяма зестра.
Артур се разсмя.
— Оставям това на теб, Кай, и съм убеден, че сватбата ми ще мине също толкова успешно, както и коронясването ми. Съветвам те да поговориш с Мерлин, а не се съмнявам, че трябва да поискаш мнението и на негово преосвещенство архиепископа. Ами ти, Моргана? Да ти намеря ли съпруг, или искаш да станеш придворна дама на моята кралица? Кой би могъл да бъде по-високопоставен в моето кралство от дъщерята на собствената ми майка?
Моргана събра сили да отговори.
— Кралю и повелителю, доволна съм от живота си на Авалон. Моля те, не се безпокой да ми търсиш съпруг. „Дори“, продължи тя на ум с ожесточение, „дори ако съм бременна! Дори тогава недей!“
— Тъй да бъде, сестро, макар че съм сигурен в неодобрението на негово преосвещенство — той все твърди, че жените от Авалон са зли магьосници и харпии — без изключение.
Моргана не отговори, а Артур хвърли малко виновен поглед към другите крале и останалите съветници; Мерлин гледаше към него и той каза:
— Виждам, че съм изчерпал цялото време, което имам право да посветя на майка си, сестра си и на приятелите си; налага се да се върна към задълженията на крал, мадам.