Той се поклони пред Игрейн. Още веднъж, по-формално, пред Моргоуз и като стигна до Моргана, се наведе и я целуна по бузата. Тя се стегна вътрешно.
„Майко, Богиньо, в каква бъркотия се заплетохме! Той казва, че винаги ще ме обича и ще копнее за мен, а това е единственото, което не бива да става! Да можеше Ланселет да изпитва същото към мен…“
Моргана въздъхна и Игрейн дойде при нея и я хвана за ръка.
— Уморена си, дъще. Дългото стоене на слънце тази сутрин те е изморило. Сигурна ли си, че не искаш да се върнеш с мен в манастира? Там е толкова спокойно. Не? Добре тогава, Моргоуз, вземи я във вашия лагер, щом иска.
— Да, мила сестро, върви и си почини.
Моргана видя как младите мъже се отдалечават и забеляза, че Артур тактично се бави, за да върви в крак с несигурните стъпки на Кай.
Тя се върна с Моргоуз в тяхната палатка. Беше уморена, но се налагаше да остане будна и да се опита от учтивост да се съсредоточи върху описанията на Лот на някакъв боен план, който имал Артур — да се бият на коне, с особена тактика, която им гарантирала победа над въоръжени банди саксонци и всякакви пеши бойници, повечето от които изобщо не били обучени в бойното изкуство.
— Момчето е отличен стратег — говореше Лот. — Този план може да свърши работа. В края на краищата, доколкото знам, тъкмо бандите от пикти, скоти и други племена са успявали да деморализират римските легиони, защото те са обучени да се бият по правила, срещу противник, който също спазва някаква система. Конниците винаги имат предимство спрямо пешаците — спомням си също така, че римската кавалерия винаги е печелела по-значителните победи.
Моргана си припомни с какво увлечение Ланселет разказваше за своите военни теории. Ако Артур споделяше неговия ентусиазъм и бе склонен да работи заедно с него за създаването на кавалерия, тогава може би наистина щеше да настъпи ден, в който саксонските орди ще бъдат прогонени завинаги от страната. Тогава щеше да се възцари мир, по-траен дори от легендарния двестагодишен Pax Romana… А ако Артур продължеше да носи меча на Авалон и да зачита свещените реликви на друидите, може би наистина царуването му щеше да бъде нещо невиждано… Веднъж Вивиан бе говорила за Артур като за крал, дошъл от легендите с вълшебния си меч… „И може би Богинята отново ще властва в тази страна, а не мъртвият Бог на християните с техните постоянни мисли за страдания и смърт…“ Тя се отпусна в унес, докато Моргоуз не я разтърси за рамото и не я върна към действителността.
— Ти си полузаспала, мила. Най-добре е да си легнеш. Не е необходимо да оставаш повече.
Моргоуз изпрати собствената си прислужница с Моргана, за да й помогне за събличането, да й измие краката и да сплете косата й за през нощта.
Моргана спа дълго и дълбоко, без сънища. Изтощението от последно време сякаш изведнъж я беше връхлетяло с цялата си сила. Когато се събуди, за миг не можа да разбере къде се намира и какво се е случило. Знаеше само, че й е толкова зле, че й се умира, че трябва да излезе от палатката, за да повърне. Когато се изправи замаяна установи, че Моргоуз е до нея, за да й помогне нежно, но твърдо да се прибере обратно в палатката. Такава я помнеше Моргана от детството си — ту мила, ту сопната. Сега Моргоуз бършеше потното чело на Моргана с мокра кърпа, а после седна до нея и изпрати прислужницата да донесе чаша вино.
— Не, не искам. Пак ще ми прилошее…
— Трябва да го изпиеш — каза строго Моргоуз. — Опитай се да изядеш и едно парче хляб. Той е сух и от него няма да ти призлее — когато си в такова състояние, не може да ходиш с празен стомах. — Тя се разсмя. — Всъщност всички неприятности идват от това, че коремът ти не е празен.
Моргана отвърна поглед. Чувстваше се унизена.
Гласът на Моргоуз отново стана нежен.
— Хайде момичето ми, всички сме минали оттук. Бременна си — какво от това? Не си първата, нито пък последната. Кой е бащата, или може би не бива да разпитвам? Видях те как гледаш красивия син на Вивиан — той ли е щастливецът? Кой ли би могъл да те обвинява — не, не е той, така ли? Значи, детето е от Белтейнските огньове? Така и предположих. Защо пък не?
Моргана сви юмруци, раздразнена от добронамерената жизнерадост на Моргоуз.
— Нямам намерение да го раждам — щом се върна в Авалон, знам какво да направя.
Моргоуз я загледа загрижено.
— О, мила моя, наистина ли се налага? В Авалон едно дете на Бога се приема с радост, а и ти си от кралската династия на Свещения остров. Не твърдя, че аз никога не съм го правила — нали споменах пред теб, че съм внимавала никога да не родя дете, което да не е на Лот. Това не означава, че съм спала сама през цялото време, докато е бил на война. Пък и не мисля, че съм била длъжна да го правя — той също надали е спал сам по време на походите. Но една стара, опитна бабувачка ми беше казала на времето, че жената никога не бива да изхвърля първия плод на утробата си, защото може да се повреди и никога повече да не роди.