— Аз съм жрица, а Вивиан старее. Не искам майчинството да ми пречи при изпълнение на храмовите ми задължения. — Още докато произнасяше тези думи съзнаваше, че не говори истината. На Авалон повечето жени изпълняваха всичките си задължения до последните месеци от бременността, а когато се наложеше останалите с удоволствие си поделяха тяхната работа, която те поемаха отново, след като се възстановяха от раждането. Дори им оставаше време да кърмят и гледат пеленачетата, докато отраснат и стане време да бъдат дадени за отглеждане. Някои от децата оставаха, за да бъдат обучавани за жрици, също както навремето майка й Игрейн. Самата Моргоуз беше отглеждана до дванадесетгодишната си възраст на Авалон като осиновена дъщеря на Вивиан.
Моргоуз й хвърли проницателен поглед.
— Да, мисля, че всяка жена се чувства така, когато за първи път носи дете в утробата си — като хваната в капан, гневна, бунтуваща се срещу това, което не може да промени, и същевременно уплашена. Зная, че така беше с Игрейн, а и аз се чувствах по същия начин. Сигурно е същото с всички жени. — Тя протегна ръце и прегърна Моргана, притискайки я силно към себе си. — Но Богинята е добра, мило дете. Щом детето започне да расте бързо в теб, тя ще породи в сърцето ти обич към него, дори пукната пара да не даваш за мъжа, от когото си забременяла. Дете мое, омъжиха ме на петнадесет години за много по-възрастен мъж; в деня, в който разбрах, че съм бременна, бях готова да се хвърля в морето. Струваше ми се, че е настъпил краят на младостта ми, всъщност краят на живота ми. Не плачи — прекъсна тя разказа си, галейки меките коси на Моргана — скоро ще се почувстваш по-добре. Никога не съм обичала да ходя с огромен корем и непрекъснато да се подмокрям като малко дете, но времето минава, а да сложиш детето на гърдите си е огромно удоволствие — също толкова голямо, колкото голяма е мъката от носенето и раждането. Родила съм четири деца и с радост бих раждала още — често съм пожелавала поне един от синовете ми да се бе родил момиче. Ако не искаш бебето ти да бъде отгледано на Авалон, дай го на мен — какво ще кажеш?
Моргана си пое дъх и изхлипа, вдигайки глава от рамото на Моргоуз.
— Съжалявам — намокрих хубавата ти рокля. Моргоуз сви рамене.
— Стига това да е най-лошото, всичко е наред. Ето, виждаш ли? Прилошаването мина и през остатъка от деня ще се чувстваш добре. Мислиш ли, че Вивиан ще може да се лиши за малко от теб, за да ми дойдеш на гости? Ако искаш, направо тръгни с нас, като потеглим обратно за Лотиан. Не си виждала Оркнейските острови, а сега една смяна на обстановката ще ти се отрази добре.
Моргана й благодари, но настоя, че трябва да се върне на Авалон. Каза също, че преди да потегли, трябва да отиде и да се сбогува с Игрейн.
— Не те съветвам да й се доверяваш — каза Моргоуз. — Станала е такава светица, че ще бъде ужасена, или поне ще счете за свой дълг да е.
Моргана се усмихна уморено — през ум не й минаваше да се доверява на Игрейн, а всъщност и на никой друг. Докато Вивиан научи, вече нямаше да има нищо за научаване беше благодарна на Моргоуз за съветите и добрата воля да помогне, но нямаше намерение да им обърне внимание. Каза си ожесточено, че има правото на избор — беше жрица и имаше привилегията да преценява сама постъпките си.
— През цялото време, докато се сбогуваше с Игрейн — двете се чувстваха неловко и проклетите камбани, които призоваваха монахините на молитва, постоянно ги прекъсваха — Моргана си мислеше, че Моргоуз напомня много повече на майката, която тя помнеше, отколкото самата Игрейн. Игрейн бе остаряла, бе станала сурова и набожна. Моргана се сбогува с нея с облекчение. Вече знаеше, че се връща у дома — в Авалон; за нея нямаше друг дом на този свят.
Но ако се окажеше, че и Авалон не може да я приюти, какво щеше да стане тогава?
20
Беше ранно утро, когато Моргана се измъкна тихичко от Дома на девиците и тръгна към дивите блата зад езерото. Заобиколи Тор и излезе на мястото, където имаше малка горичка — ако имаше късмет, тук щеше да намери всичко, каквото й трябваше, без да се лута из мъглите. Знаеше точно какво й трябва — коренът на едно растение, кора от един вид храст и два вида билки. Всички те растяха на Авалон. Можеше да вземе тревите готови и изсушени от килерите в Дома на девиците, но щеше да се наложи да обяснява за какво са й, а не искаше. Не й трябваха нито закачките, нито съчувствието на другите жени — по-добре беше да намери билките сама. Беше понаучила доста неща за билките, а разбираше и от бременност и раждане. Нямаше да й се наложи да се остави на грижите на друг човек.