Богинята бе постъпила с нас тъй, както бе пожелала. Отново съжалих за случилото се през онази сутрин — това, което бяхме сторили като Бог и Богиня, бе наложено от ритуала — но на изгрев — слънце бяхме самите ние, а не нечие въплъщение. Но сигурно и това бе воля на Богинята. Само при хората съществуват различия по кръв и роднинство; при другите живи същества няма нищо подобно, а пък в края на краищата хората също са деца на природата. Но заради чувствата на Артур, който бе възпитан като християнин, щях да се погрижа той никога да не узнае, че съм заченала от него син — нещо, която би възприел като най-тежък грях.
Що се отнася до мен, не бях отгледана от свещеници и не ме интересуваше техния морал. Твърдо бях решила да приема детето в утробата си като заченато не от смъртен. Кралят-елен, Рогатият горски бог, ето кой бе негов баща — нещо напълно подходящо за първото дете на посветена жрица.
Затова потеглих на север, без да се страхувам от дългото пътешествие през тресавищата и голите, скалисти планини. Накрая пътят щеше да ме отведе до кралство Оркни, при моята леля Моргоуз.
Книга втора
Кралицата
1
Далеч на север, там, където управляваше Лот, планинските склонове бяха покрити с дълбок сняг и дори по обяд светлината беше мътна и минаваше през мъгли. През редките дни, когато наистина грееше слънце, мъжете можеха да поизлязат на лов, но жените бяха като затворници в замъка. Моргоуз си играеше лениво с вретеното — мразеше преденето както и преди, но помещенията бяха прекалено тъмни, за да се върши някаква по-фина работа. През отворената врата навлезе леден въздух и тя каза с мек укор:
— Прекалено е студено, Моргана, а и ти се оплакваш цял ден от студа. Да не искаш да се превърнем в ледени висулки?
— Не съм се оплаквала — отвърна Моргана. — Дума не съм казала. Стаята е задушна като нужник, пък и димът от огнището мирише тежко. Искам да дишам — нищо повече!
Тя затвори вратата и се върна при огъня, потривайки ръце. Трепереше цялата.
— От Еньовден насам не ми е било топло.
— Не се и съмнявам — отвърна Моргоуз. — Малкото вътре в теб изсмуква цялата топлина от тялото ти. На него му е топло и уютно, а майка му мръзне. Винаги е така.
— Поне мина средата на зимата, по-рано става светло и по-късно мръква — обади се една от придворните на Моргоуз. — Пък и сигурно няма да минат и две седмици и малкото ще се роди…
Моргана не отговори. Продължи да стои, зъзнейки, до огъня и да трие ръцете си една в друга до болка. Моргоуз си помисли, че момичето изглежда като собствения си призрак. Чертите му бяха изтънели и изострени като на смъртник, а ръцете — кокалести като на скелет. Огромният й корем изглеждаше съвсем не на място, сравнен с общата й слабост. Под очите й имаше сини сенки, а клепачите бяха зачервени като след продължителен плач. Но откак Моргана бе пристигнала в този дом, Моргоуз не бе я видяла да пророни дори една сълза.
„Бих се опитала да я утеша, но как да постъпя, като не плаче?“
Моргана носеше една стара рокля на Моргоуз — избледняла и протрита, по-скоро подобна на престилка. Беше тъмносиня и прекалено дълга за нея. Изглеждаше тромава и донякъде размъкната. Моргоуз се дразнеше, защото племенницата й не се бе постарала да вземе иглата и малко да поскъси роклята. Глезените й също бяха подути така, че преливаха над обувките — това беше последица от еднообразното хранене. По това време на годината не можеше да се намери нищо друго, освен риба и някои зеленчуци. Всички имаха нужда от прясна храна, но тя не се набавяше лесно в такова време. Е, може би мъжете щяха да имат късмет в лова. Тогава Моргоуз щеше да се опита да я накара да хапне прясно месо. Тъй като сама бе прекарала четири бременности, Моргоуз добре познаваше убийствения глад, който измъчваше жените в напреднала бременност. Помнеше как веднъж, когато бе бременна с Гауейн, отиде в килера и яде от бялата глина, с която го измазваха. Една стара бабувачка й беше казала, че когато на бременната й се прияждат такива странни неща, детето гладува и трябва да му се осигурява повече храна. Може би утре щяха да намерят прясна зеленина до планинския поток — всяка бременна копнееше за зеленчук, особено в късна зима.